15 милиона лева годишно е прогнозната стойност необходима за биомаркерна диагоностика на онкологичните заболявания у нас. Това е 0, 02 процента от целия бюджет на Националата здравноосигурителна каса за година, а същевременно за 2025 година са предвидени до 5 милиона лева за подобни изследвания. Това обедини за пореден път пациентски организации и лекари, които настояват средствата да бъдат увеличени, за да се прилагат ефективни и прецизни терапии за онкоболните.
След като от миналата година Румъния пое изцяло финансирането на биомаркерните изследвания за онкозаболявания, България остана единствената страна в ЕС, която не отделя публичен ресурс за това. Боряна Ботева, председател на УС на Сдружение за развитие на българското здравеопазване, пояснява повече:
"Към настоящия момент около 40 лекарствени продукта за 60 индикации се покриват от Здравната каса като лечение, но за съжаление, биомаркерната диагностика не се покрива от Здравната каса, за момента тя покрива само един биомаркер за рак на гърдата.“
Националната здравноосигурителна каса заплаща само едно изследване за рак на гърдата /HER-2/. Голяма част от пациентите трябва сами да осигурят и заплатят биомаркерните тестове, а за част от тях изследванията се покриват чрез временни дарителски програми от фармацевтичните компании, тъй като без тези изследвания лечението на пациентите не може да бъде предписано от лекар и заплатено от НЗОК. За някои индикации, поради нуждата да се тестват няколко биомаркера, сумата, която пациентът и неговите близки трябва да заплатят, е от няколко стотин до няколко хиляди лева.
На практика пациентите не могат да получат нито един от тези лекарствени продукти, ако предварително не се направят един или няколко от необходимите биомаркерни изследвания, нужни, за да се избере най-подходящата за съответния пациент терапия.
А в момента съвременното лечение на онкологичните заболявания е изцяло в сферата на персонализираната и прецизираната медицина.
“Вече не говорим за рак на гърдата, а за рак на гърдата с определен хистохематологчен резултат и определен генетичен профил. Като именно тези характеристики са ключови в терапевтичния подход“, подчерта д-р Любомир Балабански, молекулярен генетик.
Той допълни, че по негови лични наблюдения един от всеки трима пациенти не може сам да заплати биомаркерната диагностика.
През 2024 г. е изработена и внесена амбулаторна процедура, предложение към НЗОК, което е представено пред Надзорния съвет, за да бъдат финансирани биомаркерните изследвания, но до момента този проект не е разгледан, каза от своя страна адв. Силвия Величкова, представител на пациентите в Надзорния съвет на касата:
“Никой не застава открито против тези предложения. Аз мисля, че причините са две – първата е, че няма смислени аргументи НЗОК да продължи да не заплаща за биомаркерна диагностика. Втората е, че никой не желае открито да каже и да заяви позиция, че е против онкоболните да получат правилно и ефективно лечение.
За пореден път виждаме как Здравната каса се грижи за бюджета си в ущърб на пациента, този подход обаче не й спестява никакви средства, а напротив – я натоварва с повече разходи. Средствата, които прогнозно ще бъдат необходими за изследване на всички онкоболни, за всички биомаркери за 1 година, ще бъдат приблизително 15 милиона лева, това представлява 0,02 процента от годишните разходи на НЗОК“.
Адв. Пламен Таушанов, председател на УС на Българска асоциация за закрила на пациентите пък смята, че НЗОК не се интересува от качеството на предоставената медицинска помощ:
"Повече от 10 години с представители на Министерство на финансите и други представители на държавата се обсъжда, че Здравната каса трябва да се интересува от качеството на предоставената медицинска помощ, а не просто едни пари как да бъдат изразходвани и усвоени“, изтъкна той.
Чуйте репортажа на Златина Петкова в звуковия файл.
