Днешното издание на "Време за наука" е посветено на темата за рециклирането, като разглежда различните му аспекти в контекста на Световния ден на рециклирането. От една страна, рециклирането е изключително важно и подчертава отговорността на всеки от нас пред климатичните промени и огромния отпечатък, който човешката дейност оставя върху планетата. От друга страна, само по себе си то се оказва крайно недостатъчно.
На сайта на сдружение "За Земята" срещнахме едно много точно и въздействащо сравнение: сегашното положение може да бъде оприличено на препълнена вана, която вече прелива, докато водата продължава да тече от крана. Вместо да спрем водата, ние се опитваме да попием разлятото с парцал. Това описва начина, по който рециклирането често се разглежда като универсално решение, без да се атакува коренът на проблема – прекомерната консумация.
Участието на всеки от нас в процеса на рециклиране е важно, но често сме подведени от различни маркетингови стратегии да продължаваме да консумираме, оправдавайки се с идеята, че щом продуктът е "рециклируем", значи е екологично приемлив. Тук идва въпросът – дали Световният ден на рециклирането има за цел просто да ни насърчи да рециклираме повече, или би трябвало да ни накара да се замислим за нашите консуматорски навици?
В съвременния свят сме изложени на постоянен поток от рекламни послания, които често притъпяват критичните ни възприятия и ни карат да купуваме повече. Една от най-често използваните маркетингови стратегии е т.нар. "грийнуошинг" – подвеждаща практика, при която продукти се представят като "зелени", "етично произведени" или "щадящи природата", без да имат реално екологично предимство.
За да разгледаме по-добре този феномен, в предаването "Време за наука" разговаряхме с Михаела Александрова – доктор по политология и автор в "Климатека". Тя ни припомни основните механизми на грийнуош стратегиите и защо е важно да бъдем критични към етикетите и рекламите, които претендират за устойчивост.
Слушайте!
