Световният океан е неизчерпаем източник на ресурси и жизненоважен компонент за климатичната стабилност на планетата. Въпреки това, много от неговите води не попадат под юрисдикцията на конкретни държави, което създава сериозни предизвикателства за тяхното управление и защита. Мартин Томов, координатор на кампанията "Живо Черно море" към "Грийнпийс", говори за значението на океанското споразумение и какво трябва да направи България, за да се ангажира в този глобален процес.
Какво представлява океанското споразумение?
Океанското споразумение, прието от ООН през 2023 г., е исторически документ, който за първи път позволява създаването на защитени зони в международни води, извън юрисдикцията на всяка конкретна държава. Този договор е уникален, защото има за цел да пази природата и океанските екосистеми от човешка експлоатация и разрушение. Преговорите по споразумението продължиха почти 20 години и са насочени към гарантиране на устойчивото управление на глобалните води.
Каква е ролята на България?
България беше една от първите държави, които подписаха споразумението през септември 2023 г., но все още не е ратифицирала документа, което означава, че не е приключила формалния процес на включването му в българското законодателство. Това е важно, защото ратифицирането на споразумението ще даде на България шанс да бъде лидер в опазването на природата и да допринесе за глобалните усилия за защита на океаните. Мартин Томов отбелязва, че ратифицирането е вторият етап от процеса, който изисква сътрудничество между различни министерства, като Министерството на външните работи и Министерството на околната среда и водите.
Защо България се бави с ратификацията?
Според него основният проблем с ратификацията е административен, тъй като процесът изисква координация между различни институции. Томов посочва, че въпреки важността на споразумението, то не получава достатъчно приоритет сред множеството текущи вътрешнополитически и глобални проблеми. Това забавяне се отразява на възможността България да бъде част от глобалния усилия за опазване на океаните и да изиграе важна роля в международната екологична дипломация.
Какво е значението на океаните за климатичните промени?
Мартин Томов подчертава, че океаните играят ключова роля за регулирането на глобалния климат. Те абсорбират голяма част от въглеродните емисии и осигуряват жизненоважен кислород. Затова опазването на океаните е не само въпрос на екологичен баланс, но и на запазване на условията за живот на Земята. Томов напомня за предшественика на океанското споразумение – Антарктическото споразумение, прието през 60-те години на миналия век, което осигури защитата на Антарктида като неутрална зона за научни изследвания и природозащита, без да се допуска конфронтация между държавите.
Каква е политическата и дипломатическата стойност на ратификацията?
Ратифицирането на океанското споразумение би било не само важен екологичен акт, но и дипломатически успех за България. По думите на Томов, това ще демонстрира ангажираност на страната към глобалните усилия за опазване на природата и ще я постави на картата като отговорен участник в международните екологични инициативи.
Какво следва?
През последните месеци се водят усилия за повишаване на осведомеността относно важността на ратификацията на океанското споразумение чрез петиции и кампании. Мартин Томов и "Грийнпийс" се стремят да дадат необходимия тласък за финализиране на този важен процес, като се надяват, че с повече внимание и подкрепа, България ще направи необходимата стъпка към ратификацията.
Океанското споразумение е възможност за България да покаже лидерство в глобалните усилия за защита на природата и да допринесе за запазването на океаните за бъдещите поколения.
Слушайте!
