Как чрез средствата на кинематографията могат да бъдат отразени социално значимите теми, дълбоко свързани с реалността, в която живеем? Филмите в международната селекция на 29-ия София филм фест дават отговор на този въпрос.
Историите на три от заглавията в програмата на фестивала отвеждат зрителите в Беларус, Албания и Сърбия, където теми са свързани колкото с фалшификациите, корупцията и военното напрежение, толкова и с вярата, силната воля, свободата на духа и изкуството, което води до желание за промяна. От работата на режисьорите Мара Тамкович, Роберт Будина и Горан Радованович зрителите получават възможността да научат повече за онова, което се случва, докато всеки от нас си затваря очите за проблемите в съвременния глобален свят.
Мара Тамкович повдига въпросите, от които бягаме, като интерпретира действителната история на беларуски журналисти, арестувани през ноември 2020 година. Филмът ѝ "Под сивото небе" връща зрителите в същата година, в която в Беларус има протести след фалшифицираните от Лукашенко президентски избори. Филмът разказва как една журналистика, която е против режима и не се страхува да отрази реалността, е задържа от полицията.
"Аз съм от Беларус, родена съм в Минск и живея в Полша почти от 20 години. Преди да се занимавам с кино, бях независима беларуска журналистика и работех от Полша за Беларус. Всъщност работех за същата телевизионна станция като Кацярина Андреева – това е журналистката, която е вдъхновение за историята в "Под сивото небе". Разбира се, когато дойде 2020 година и събитията, това беше изключително емоционален момент за мен като човек от Беларус и като бивш журналист. Аз търсех как да изразя тази емоция и как да я претворя в човешки опит", каза в "Какво се случва" Мара Тамкович.
Големият източник на смелост и подкрепа за активистите и хората, жертва на несправедливост, е именно работата на журналистите, които предават тези истории, твърди режисьорката. Това е целта на филма ѝ – да покаже, че светът не е забравил за Кацярина Андреева, която все още е в затвора.
"Под сивото небе" е филм за силната воля на едно семейство, което се опитва да оцелее в едни тежки политически обстоятелства. Филмът говори за надеждата, която ни кара да се съпротивляваме и да не мълчим, подтиква ни да изследва каква стойността на нещо толкова абстрактно като човешкото достойнство. Разказва обаче и за любовта, която поддържа човека и го приканва да не отказва. В търсенето на тези важни истории, които служат като пример и подкрепа, се срещат журналистиката и киното, смята Мара Тамкович.
Повече от нея чуйте в звуковия файл, преводът е на Татяна Петкова.
Независимите филми на Роберт Будина също хвърлят светлина върху наболели проблеми. Затова и когато погледът е насочен към социално значимото, но премълчаното, неговата игрална история за корупцията в Албания, озаглавена "Капка вода", идва точно на мястото си. В нея една строга бизнес дама, която не е подминавала подкупите, застава от другата страна на системата.
"Много хора мислят за корупцията, но по-скоро се стараят да се скрият от нея, не се опитват да ѝ се противопоставят. Но корупцията си е там, ако се опитваш да бягаш от нея – така или иначе тя ще стигне до теб. Това ми даде много силна мотивация за този филм. Аз винаги съм казвал, че съм онзи глупак, който говори за това. Мисля обаче, че е нужно. Аз не съм беден, правя филми и постоянно съм зает. Не знам каква е ситуацията тук, аз говоря за Албания. Хората там не говорят, това идва от комунизма, те са конформисти. Подчиняват се на онези, които имат власт, не надигат глас, лицемерни са. Аз не обичам този тип живот, аз обичам да съм мотивиран и да се изправям пред проблемите. Затова и този филм не беше просто филм, това беше началото на един дебат в албанското общество.
Прожектирахме филма по кината в продължение на един месец, след това обикалях училищата, където правехме прожекции и си говорех с учениците за проблемите с корупцията и за това какъв е животът им – около 20% от тях, което ми се струва достатъчно много, реагираха, и то силно. Така че не става въпрос просто за филм, зад филма е нашият живот и тъкмо филмът ни помага да говорим за него. Във филма това, което виждаш, не са медиите, новините, а това, което стои зад тях – реалният свят на проблемите и това как живеем с тях.
В известен смисъл филмът се получи много добре и аз се радвам, че успяхме да провокираме дебата в албанското общество, защото всички говореха за "Капка вода". Журналистите много ме подкрепиха, но имаше хора, които се опитаха да ме сплашат, особено от управляващите. Казваха, че нещата не са такива, че съм преувеличил, но повече хора искаха да говорят за тези проблеми. Аз виждам изкуството не като някакъв отделен свят, а като нещо, което е много активно и участва в обществото", каза Роберт Будна.
Коя е капката вода, която прелива чашата във филма му – албанският режисьор разказва в звуковия файл. Превежда го Мартин Петров.
В изследването на това как кинематографията обговаря социално значимите теми, които пряко засягат реалността, в която живеем, конкретен пример дава и сръбският режисьор Горан Радованович. Неговият филм е "Автопортрет" – така и е озаглавен – на едно нефункционално семейство, в което на осемгодишния Сава му се налага бързо да порасне, защото сравнително нормалният им живот е нарушен от началото на бомбардировките над Сърбия.
"Военен натиск, или пък да си го кажем както си е – бомбардировки, незаконни. Факт е, че за всички нас, сърбите, това беше най-трудният период в съвременната история. Тази семейна история, на това нефункционално семейство, показва как могат да бъдат преодолени всички пречки – както от детето, така и от майката. Затова и има много сюрреалистични елементи на бомбардировките, това само по себе си е сюрреалистично. Имаме обаче вътрешния свят на момчето, който е като сън. Няма никакви ограничения, никакви граници между външния и вътрешния свят на момчето точно защото всичко е сюрреалистично. Така че е много трудно човек да разбере кое е действително и кое – не, чисто емоционално", обяснява Горан Радованович.
В "Какво се случва" той разказа какви са възприятията на един човек, изпаднал в ситуация на военно положение. Говори също така за вярата и очакванията, които ни крепят в трудните моменти, както и за политическата ситуация, от която е част Сърбия днес. Преводът е на Петриела Бачева.
Киното умее да отваря вратите към проблемите, които крием, но не бива да забравяме, че каквото и да се случва – трябва да се говори.
Снимки – СФФ
