2
Ловеч - град с много история. Мястото, на което се дава началото на Второто българско царство. Градът, който е провъзгласен за революционна столица от Апостола на свободата. Там, където великият майстор Кольо Фичето изгражда единствения по рода си на Балканите "Покрит мост", градът е наричан "Алтън Ловеч" - Златен Ловеч.Тук са родени видни личности, като министър-председателят на България по времето на Първата световна война Васил Радославов, един от най-значимите български писатели Димитър Димов, първият български космонавт Георги Иванов.
Във времената на социализма в него се произвеждаха малки бойни самолети, а и познатите на всички ни мотоциклети "Балкан", сглобяваха се и съветските Москвич Алеко, за да се премине в новия век на китайски автомобили.
Някога този красив люляков град беше пример за силна икономика, висока култура и социално благосъстояние, разказват пред БНР една детска учителка, вече в пенсионна възраст, един израснал в града, но напуснал го преди години военен и една преподавателка :
"Когато хората имаха какво да работят, те можеха да посрещат нуждите си, да изучат децата си. Когато дойде демокрацията, започнаха масово да се затварят заводите младите хора на Ловеч се преселиха в София и затова Ловеч остана градът на възрастните хора. Днес за младите хора в Ловеч не се предлагат никакви алтернативи и затова те нямат възможности за работа, за образование. Ако си от селата пък, няма с какво да дойдеш в големия град, защото няма автобусни линии, а за здравеопазването просто не ми се говори. От тази хубава болница, която построиха и оборудваха, нищо не е останало .Сега няма персонал, който да обслужва пациентите. Реалността за град Ловеч не е добра, според мен засега управлението не е на нивото, което аз бих желала да бъде, казва учителката.
"В града имаше много хора. Училищата бяха пълни. Когато е млад човек, много не се замисля какво няма, просто живее. Работя с млади хора, може би това ми дава нова перспектива или по- различна перспектива. Коя е причината те да напускат Ловеч- липсата на възможност за работа и добра реализация. Да, не ми е приятно да виждам само възрастни хора, които най-често са самотни, но може би и това ще мине. Мисля, че проблемите на Ловеч, както и на по- малките провинциални градове се решават на парче. Не се гледа в бъдеще, не се инвестира за години напред."
"Хората в работоспособна възраст не виждат перспектива за развитие извън сектора на администрацията и съвсем малко работещи в изключително дребни фирми. Когато бях млад болницата в Ловеч беше новоизградена, пълна със специалисти и работещи отделения. В момента тя е една рушаща се сграда, която трудно може да бъде наречена болница."
От години центърът е празен, само възрастни хора. А къде са младите? Дали качеството на живот, което предлага градът е достатъчно за тях? Отговорите търсим от три ловчалийки, на по двайсет години, които следват висшето си образование в София.
"Според мен причините, поради които младите хора напускат Ловеч са в бързо развиващия се свят, в който живеем. Големите градове предлагат много възможности, много алтернативи. Следователно те са изключително изкусителни за младите хора и те предпочитат тях. Аз много харесвам нашия град, защото е малък и уютен. В същото време е недалеч от много красива природа. Визирам Троянския балкан."
"Смятам, че младите хора не предпочитат да останат в Ловеч. Защото няма възможности за развитие. Все повече предприятия, които съществуват, фалират. Хората напускат, остават на борсата и това ни принуждава да си търсят работа в съседните градове."
"Аз като млад човек бих искала в Ловеч управниците да се заемат повече с това да открият нови предприятия, в които могат да се развиват повече хора. Да поемат по-голяма маса от обществото. Да започнем младите да се мотивираме към завръщане в този малък и прекрасен град."
"Ще го кажа така, хората, които взимат решения за Ловеч имат деца, които също един ден ще казват "Аз съм от Ловеч" . Следователно техните родители трябва да направят града такъв,в какъвто искат да живеят техните деца."
И така… постепенно се затваря врата след врата. Макар да е обичан дом за мнозина, Ловеч не предлага нужното, за да останат в него младите хората, но съвсем ли е угаснала надеждата?
Отговаря една ловчалийка :
"В нашия люляков град нека мислим цветно, нека мислим мъдро. Нека мислим далновидно, когато се вслушваме в гласа на сърцето, може би разумът ще вземе по добро решение."
Още по темата слушайте в звуковия файл.
