5
Чуй новината: В една стара телевизионна реклама за колбаси се казваше, че Павликени е хубав край с хубави хора. Така е, не е само в рекламата. А хората, особено в павликенските села, са гостоприемни и отлични кулинари. Миналата събота ви разказахме за гозбите, които приготвят домакините в село Дъскот.
Когато пътувате по жп линията София - Варна, след гара Бутово в посока град Павликени, на запад остава едно живописно селище в полите на висок горист хълм. Това е село Върбовка. С неговите близо 1600 жители е най-голямото в община Павликени
Селото е само на 9 км Павликени на важния римски кръстопът от Августа Траяна (Стара Загора) за Нове (край Свищов) и от Мелта (Ловеч) за Никополис ад Иструм (край Велико Търново). На 2 км северно от Върбовка е красивата местност „Косматица“ със стари дъбови и липови гори, кристално бистра вода и трудно достъпния си връх Камъка, с развалини от крепостни стени и кули. Малко по на североизток в землището на селото се издига най-високият хълм в Дунавската равнина – Чатал тепе.
В околностите е прочутата карстова местност "Конски сол" с дълбоките си пещери, високи скали и буйни извори. Върбовка има хилядолетна история - още преди 5 хиляди години в това землище е имало поселение. Доказателства за това са намерените стотици каменни оръдия на труда като чукове, брадви, длета, шила, ножове и др.
При Върбовка на 17 май 1867 година е станала една от най-тежките битки на четата на войводата Филип Тотю. Освен с историята си, село Върбовка е известно и с гозбите си, разказва Борислав Досев и започва с прочутата в селото кметска баница:
"Баницата на кмета се прави с много домашно сирене. Има магия в нея и затова се нарича кметска. Най-вече традиционната върбовска чорба. Слага се пиле, естрагон, тарос му казват тук, лимонтузу, фиде и много яйца, за да стане застройката гъста и най-вече много любов има в нея".
Много пъти сте слушали в ефира на БНР за павликенското село Караисен и неговите проблеми с безводието, както и за уникалния обичай по Ивановден "Иванови влачуги", при който към селската чешма се дърпат и влачат имениците, младоженците, момите и ергените, за да ги изкъпят за здраве. Караисенското вино и пелин са известни надалече. Легенда разказва, че името на селото, което е на границата между общините Павликени и Свищов, идва от името на турския бей Кара Асан, който помогнал на хората от селото при чумната епидемия, като намерил ново безопасно място за селото. В негова чест селото получило днешното си име.
Селото е известно с първата битка, която през пролетта на 1868 г. четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа води с редовната турска армия в местността Чамкория. Името на селото влиза и в литературата. В първа глава на „Немили-недраги“, описвайки интериора на кръчмата на Странджата, Иван Вазов казва, че на стената е висяла картина от битката на четата на двамата поборници с турците в караисенските лозя. Днес на мястото на битката се издига паметник.
В Караисен домакините са прекрасни кулинарки, разказва кметът Стефан Николов и признава, че и той често слага готварската престилка, хваща лъжицата и тенджерата, за да сготви за домочадието:
"Когато жена ми започна да работи повече, ми се налага да готвя. Правя обикновени неща – пиле с ориз, зеле с месо. Пържените яйца и печеното месо не го слагаме. Стигал съм и до супа. Характерно за Караисен е догалачът – сладка баница. Издърпват се корите, редят се една върху друга, слага се мазнена, яйцата и сиренето, набръчкват се корите, залива се с водица и се пече във фурната. Да ние сладко на всички".
Догалач въртят и домакините в село Недан. Селото е на 9 км от Павликени. По време на спасителни археологически разкопки през 2020 г. във връзка с изграждането на газопровода "Балкански поток" под ръководството на арх. Емилия Евтимова са събрани над 1100 бр. животински останки от 18 вида, сред които благороден елен, сърна, вълк, пепелянка, жълтоуха водна змия и др. Тези находки произлизат от гроб от 9-10 в. сл. Хр. и доказват някогашното разпространение на широколистни смесени гори.
Православният храм в селото носи името "Св. Архангел Михаил". Построен през 1852 г. В храма е вграден пограничен каменен стълб, опре-делящ границата между провинциите Долна Мизия и Тракия. Установено е, че е поставен през 136 г. сл. Хр. от извънредния пълномощник на император Хадриан (117-138) – Марк Антоний Руф. Намерен е в с. Бутово и е преместен по-късно в с. Недан. Понастоящем е вграден пред олтара на църквата в с. Недан. Селото е известно с 400-годишния бряст в центъра на Недан. Местните жени пазят рецептите и още приготвят много характерни ястия, за които казват, че няма къде да опитате, освен в Недан. Майсторките Дияна Лозанова, Марияна Стефанова и Василка Любенова разказват и дават рецептите:
"Топалак чорбата се приготвя с месо от свински врат и армеена чорба. Месото не е нарязано на парчета, а смляно и се прави на топченца. Традиционното неданско е светлията. Светлията е като мляко с ориз, но се слагат и яйца. Белият мъж се прави от гъсто овче мляко. Прясното сирене се оставяа в цедило един ден и една нощ, за да няма капка водичка. Намачква се като кайма, слагат се захар, яйца, брашно. Готовата смес се пече на разстояние и става на питки".
Ако имате път към Павликени, отбийте се в някое от селата, разходете се, разпитайте и похапнете от старите ястия.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
