На 1 юни се навършват 175 години от избухването (1850 г.) на въстанието в Северозападна България срещу османската власт - Видинското въстание. Това въстание е връхна точка на селските въстания от втората половина на 19-ти век. Насочено е срещу спахилъка, грабежите и насилията.
Първите сражения стават още на 27 май, но масово въстанието избухва, както е определено, на 1 юни. Над 1000 души нападат Лом под командването на капитан Кръстьо. Въстаниците са разбити близо до града, при което е убит и водачът им. Командването поема прочутият Иван Кулин и бунтовниците се насочват към Белоградчик, като по пътя към тях се присъединяват масово селяни от околните села.
Друг, над 3-хиляден, отряд под ръководството на Петко Маринов се насочва към Видин и блокира крепостта, но скоро зле въоръжените въстаници са разбити от пристигналата турска армия и оцелелите се разпръскват на по-малки чети.
Най-тежките боеве стават под стените на Белоградчик, който в продължение на 10 дни е обсаден от няколко хиляди въстаници, от които само 200 въоръжени с огнестрелно оръжие. Пристигналата от Видин османска армия ги разбива и това е краят на активните действия на бунтовниците.
Във въстанието участват около 15 хиляди души, а загиналите са над 7 хиляди. След потушаването на въстанието турците избиват още 3 хиляди души от мирното население.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
