Как изкуството на Китай и Япония влияе на българските художници, като проследява развитието на познанието за двете далекоизточни страни, започнало от печатните издания, излизали на български език в столицата на Османската империя – за това разказва изложбата, подредена в СГХГ.
Експозицията ще остане в СГХГ до края на август, а неин куратор е изкуствоведът Красимир Илиев.
Далекоизточното изобразителство пристига от запад с параваните и влиянието на импресионизма върху творчеството на българските художници, сред които блести името на Никола Петров. Сецесионът донася модата, а краят на Първата световна война – духа на мимолетното, които ще вълнуват за кратко умовете през 20-те години на ХХ век, за да бъдат забравени през следващото десетилетие.
Ярка илюстрация на този процес е творчеството на Иван Милев, художникът, който носи далекоизточната естетика в дълбините на сърцето си. С плахи стъпки познанието за поетиката на двете страни се увеличава с преводаческите усилия на Никола Джеров, изкуството се приближава с интерпретациите на Николай Райнов. В началото на века се появява фраза "българите са японците на Балканите", която ще бъде отстранена след деветосептемврийския преврат.
Признаването на Китайската народна република е последвано от книги, които се превеждат от руски, защото в България все още никой не може да разчита йероглифи, както и с изложби, имащи пропаганден характер. През 50-те години на ХХ век художници, като Стоян Венев и Дечко Узунов, поемат по дългите пътища на Поднебесната държава, завръщайки се препълнени с впечатления, скици в папките, и произведения, подарени им от техните гостоприемни колеги. Марин Върбанов и Мирчо Якобов, а след тях Владимир Овчаров, се обучават в пекинските академии да размиват туша и овладеят движението на четката.
През 1963 г. революционно настроени японски графици ще направят втора изложба в София. В същата година разривът на отношенията между китайското и съветското правителство попарва клетвите за вечна дружба между българите и китайците.
Постепенно японската литература и изкуство ще запълват празнината в сърцата на въодушевените от далекоизточната култура българи, процес който ще продължи до 1985 г., когато контактите с Китай са възстановени и в Националния исторически музей е организирана изложба с китайска класическа живопис.
80-те години на ХХ век е време, когато се издава нарастващо количество книги, с преводи от японски и китайски. Държавните колекции в София, Пловдив и Сливен се попълват със закупени укийо-е ("картини на плаващия свят" – бел.ред.). Стартира Биенале на графиката във Варна, в което участието на японски автори се отбелязва с награди. Дните на японската култура, които започнат в началото на следващото десетилетие, се превръщат в ежегоден форум за представяне на различните изкуства.
В Националната галерия и в Галерията за чуждестранно изкуство са организирани поредица от изложби, за първи път се показва китайско изкуство с участието на частни колекции. Краят на века е характерен с двупосочност на контактите, с все по-чести гостувания на български художници в Япония, сред които, по броя на самостоятелните изложби, начело е Стоян Цанев, следван от Захари Каменов – отбелязва кураторът Красимир Илиев, чието дело е и уникален каталог, посветен на изложбата.
Димитрина Кюркчиева покани Красимир Илиев в "Артефир" да представи изложбата и каталога, посветени на тази тема. Чуйте разговора в звуковия файл.
Снимки – СГХГ
