Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В историческата рубрика "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" разказваме за една от звездите на Националния музикален театър "Стефан Македонски" в средата и втората половина на 20. век - сопрана Лиляна Кошлукова. На 1 юни се навършиха две десетилетия, откакто тя напусна този свят.
Всеки, който я е гледал в блестящите й превъплъщения, отбелязва нейното ярко присъствие на сцената, очарование и аристократизъм. Неин дългогодишен сценичен партньор е Минко Босев, работи в обкръжението на други изключителни артисти от златното поколение в онова време, сред които Любомир Бодуров и Видин Даскалов.
Лиляна Кошлукова е родена на 4 октомври 1924 г. в село Церово, Пазарджишко. Завършва гимназиалното си образование в Чирпан, където пее в ученическите самодейни състави. Постъпва в Държавната музикална академия в София и учи пеене при професорите Елена Урукин и Людмила Прокопова. След това продължава обучението си при Геновева Списаревска и Елизабет Рутгерс.
През 1948 г. дебютира на сцената на Държавния музикален театър. Има опит и в чужбина - през 1959 г. гастролира в Музикалния театър „Станиславски и Немирович-Данченко“ в Москва. През 1960-1961 г. отново пее в оперетата в Москва.
Лиляна Кошлукова за кратко се завръща на оперната сцена. През 1965-1966 г. тя е солистка в Софийската опера. Изявява се като Тоска в едноименната опера на Пучини и като Елън в „Питър Граймс“ от Бритън. Самата Кошлукова казва за сценичното изкуство: “За мен музиката е като математиката: много неизвестни трябва да се решат предварително. Защото само с глас не се пее. Пее се с култура, след много труд и с чувство за отговорност”.
Все пак, силата на Лиляна Кошлукова е на оперетната сцена, където пресъздава различни образи в различни по жанр постановски. Тя е високоценена и обичана от незабравимата Мими Балканска и често е канена на гости в дома й. След години синът на Кошлукова - Петър Баталов - си спомня думите на легендарната артистка към неговата майка, изречени многократно и запечатани в съзнанието на малкото момче: “Лиляно, Лиляно, ако аз можех да пея като теб, каква кариера щях да направя…“ - ѝ казва Мими Балканска.
Самата Лиляна Кошлукова е запомнена и със своето остроумие и чувство за хумор. Обичана е от публиката в златното време на оперетния театър, когато дългите опашки за билети са били обичайна гледка пред Музикалния театър.
Лиляна Кошлукова напуска този свят на 1 юни 2005 г. И днес, 20 години по-късно си спомняме за нея с почит.
В Златния фонд на БНР са запазени нейни спомени и изказване на музиковеда Константин Карапетров. Чуйте в звуковия файл.
