Българското национално радио продуцира не само съдържание, за което получава бюджет от държавата, но и дигитално такова, като се стреми да привлича най-вече младежка аудитория. Това констатира доклад на отдел "Мониторинг" в Съвета за електронни медии относно подкастите на БНР.
Председателят на регулатора Симона Велева определи като впечатляващи продуктите, които Националното радио произвежда:
"Някои от предаванията наистина се радват на голямо внимание, такъв е "Гласът на жеста", който е насочен не само към глухи хора, а и към хора със зрителни проблеми, със загуба на слуха и не само. Така че действително фактът, че се интегрира поколението Z - "Поколението Z" подкаст, подкастът на Флора, показва едно усилие от страна на Българското национално радио да насочи услугите си към по-младата аудитория, където всъщност има дефицит".
Габриела Наплатанова, член на СЕМ, окачестви подкастите, които правят обществените медии (БНТ и БНР), като съществени, но изрази съжаление, че те не получават финансиране за услугата, която предлагат:
"По данни на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) 96% от обществените медии, а там членуват над 115 такива, имат свои приложения. БНТ има такова, което се адаптира и за автомобили, надявам се скоро и БНР да има тази разработка, подобна, тяхна, за да достигат до по-широк кръг от хора".
Наблюдението на Съвета за електронни медии констатира наличието на каталог "БНР подкасти" с общо 33 подкаста. Те са два вида - оригинално създадени и подкасти с предавания от линейната услуга, обясниха от отдел "Мониторинг" на регулатора.
В доклада му е отбелязано, че БНР добре използва разполагаемия голям информационен масив от радиопродукция и Златния си фонд, като с помощта на висококвалифицирания творчески състав на радиото и чрез внедряването на подходящи софтуерни технологии създава и разпространява конкурентно и качествено дигитално съдържание.