Дания няма да блокира опитите за увеличаване на следващия многогодишен бюджет на ЕС. Това обяви Карстен Грьонбех-Йенсен, посланик в ЕС на Дания, която поема ротационното европредседателство от юли.
Грьонбех-Йенсен заяви, че геополитическите предизвикателства, включително продължаващата война на Русия в Украйна, означават, че Дания не може да си позволи да "стои в ъгъла" с други традиционно пестеливи страни от ЕС по време на преговорите за следващата многогодишна финансова рамка.
Той допълни, че Копенхаген няма да гласува срещу емитиране на по-голям общ дълг по време на предстоящото си председателство на Съвета на ЕС от юли.
Коментарите на датския посланик в ЕС идват след съобщението на премиера Мете Фредериксен по-рано този месец, че Копенхаген ще се откаже от участие в така наречения алианс на "пестеливата петорка" от държави членки, който включва още Швеция, Германия, Австрия и Нидерландия.
Германия одобри предложението на Европейската комисия за обвързване на следващия седемгодишен бюджет на ЕС с националните реформи и заяви, че няма основание за увеличаване на вноските на страните членки в ЕС.
В следващия дългосрочен бюджет, който ще обхваща периода от 2028 до 2034 г., достъпът до значителна част от тези средства трябва да бъде обусловен от постигането на етапи на интеграция и напредък в реформите, се казва в документ за позицията на Берлин.
По-конкретно става дума за кохезионните фондове, които представляват около една трета от общия бюджет на ЕС. Това на практика е същият подход като фонда на ЕС за възстановяване от Covid пандемията - страните членки кандидатстват с план за реформи и получават финансиране само след като направят промени, одобрени от Брюксел.
Този ход вероятно ще разпали напрежението между Германия и по-бедните страни в южната и източната част на ЕС, които категорично се противопоставят на всяка подобна реформа.
Германия е най-голямата икономика на ЕС и допринася с около една четвърт от бюджета на блока, известен като Многогодишната финансова рамка.
