Чуй новината: Пред БНР тя сподели, че в началото се е отнасяла с недостатъчно внимание към сигналите за тревога, защото в сравнение с Украйна, където "е по-страшно, в Израел е по-спокойно, там войната се води отдавна, хората са свикнали". Обстрелите са били основно привечер и нощем.
Ограничено било движението по улиците, много от училищата не работели, а работни места, свързани с услугите, са били затворени. Евакуацията от Тел Авив е протекла през граничен пункт с огромно стълпотворение на хора, разказа тя.
"Хората, които ни очакваха тук, много се притесняваха, особено във века на модерните технологии, когато сме свикнали във всеки момент да имаме връзка. (…) Най-тежкото беше чакането – кога, как, тази неизвестност. Разбирах, че трябва да получим минимум информация – това, което трябваше да знаем. Бях сигурна, че ще ни изведат."
Според Манджукова дипломатите ни са свършили невероятна работа. По думите ѝ, често има много поводи да се сърдим на държавата ни, но в такива случаи следва да сме благодарни.
На всеки човек е отредено нещо да му се случи и това не е просто така. За да се озовем на това място, е имало причина. Всеки, който е минал през това, трябва да седне и на тишина да помисли какъв урок да извлече, коментира Райна Манджукова в предаването "Преди всички" за преживяното изпитание.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
