Авангардистът в областта на електронната музика, френският композитор и музикален продуцент Жан-Мишел Жар излиза тази вечер пред софийска публика - на Vidas Art Arena (Столичен колодрум).
Роден е на 24 август 1948 г., син е на Морис Жар, известен композитор на филмова музика. Смятан е за един от пионерите в електронния жанр, а също и за новатор, визионер заради зрелищните концерти с лазерни прожекции и фойерверки, обединяващи музика, архитектура и околна среда в едно.
Звездата му изгрява с албума "Oxygene" (1976-1977). Досега по света са продадени над 85 милиона от неговите плочи и компактдискове.
Връзките, за които се знае официално, са с Флор Гийяр, актрисите Шарлът Рамплинг, Изабел Аджани и Ан Парийо. Има три деца.
Часове преди да излезе на сцената музикантът даде интервю пред Лили Големинова и БНР-Радио София:
Жан-Мишел Жар: Толкова се вълнувам, че се завръщам в България и че ще мога да споделя този изключителен мой проект с българската публика. Щастлив съм, че съм в София и много ме радва хубавото време, което имате тук.
Може би не знаете, но когато започнах с "Oxygen", първите писма с одобрителни думи и похвали дойдоха, освен от родната ми Франция, именно от България. Винаги ще нося този спомен в сърцето си. Това създаде много специална връзка между мен и вашата страна, те бяха винаги с мен, тези топли думи, писма и съобщения от България. Това е и основната причина да искам задължително да представя този мой проект пред публиката в София. А това е едно съвсем ново шоу, в което съм трансформирал пиесите, които хората познават като Oxygen, включил съм и някои по-късни, но всички те са преработени по нов начин за този наистина глобален проект, който ми е много, много скъп на сърцето. Използвам много изкуствен интелект и показвам, че технологиите могат да бъда поетични, технологиите могат да бъдат органични и да създават силни емоции. Затова съм толкова щастлив, че този нов проект с впечатляваща си визуална красота и с всички тези звуци, които те обгръщат и се потапяш в тях, ще оживее на тази арена, която е била колодрум.
– Технологията може да е поетична – май това правите от самото начало на Вашия път?
Жан-Мишел Жар: Да, да, вие виждате, че днес мнозина се страхуват от изкуствения интелект, мислят, че той е заплаха. Технологиите ги плашат. Ние никога обаче не бива да забравяме, че технологиите са неутрални. От нас зависи как да ги използваме. Разбира се, не трябва да сме наивни, защото всяка технологична революция може да създава някои проблеми. Затова колкото по-рано започнем да изучаваме и опознаваме новите технологии, толкова по-добре ще можем да ги насочваме в правилната посока. И да използваме потенциала им, а не да се борим срещу тях. И хората на изкуството никога не трябва да забравяме, че технологиите са неутрални – само и единствено от нас зависи какво ще направим с тях. Например, понеже сме създали цигулката, Вивалди е написал своята прекрасна музика; защото сме открили електричеството, са се появили електрическите китари и великите китаристи като Джими Хендрикс и Дейвид Гилмор. И понеже сме изобретили електронните компоненти, музиканти като мен могат да създават нова електронна музика. Ето защо аз винаги съм бил любопитен и съм се интересувал от развитието на технологиите и от възможностите за тяхното творческо използване.
– Каква музика слушате днес?
Жан-Мишел Жар: Винаги, още от времето, когато бях тийнейджър, съм слушал много и различна музика – класическа, джаз, рок, хеви метъл и естествено електронна. Изборът зависи най-вече от настроението, в което съм. Но не съм от онези хора, знаете има такива, които казват, че слушат само и единствено класическа музика, или само джаз, само рок или само техно - не, аз обичам да откривам непрекъснато нова и нова музика.
– Често казвате, че човечеството би трябвало да бъде смело в преоткриването на бъдещето?
Жан-Мишел Жар: Ами да, мисля, че прекалено много хора мислят, че вчера е било много по-хубаво, а утре ще е много по-лошо. Дори и да живеем в мрачни времена, нека не забравяме, че в миналото нашите баби и дядовци също са живели в тежки времена. Винаги е имало трудни времена. Вярвам, че ние не трябва да се страхуваме от прогреса. Ако са се страхували някога, ние сега с Вас нямаше да можем да си говорим така. Пак казвам – не трябва да бъдем наивни спрямо прогреса, трябва да мислим, но както казваше моята баба „не можеш да спреш прогреса“. И сега ние с вас осъзнаваме, че е така.
– Мъдра жена е била баба Ви… а какво мислите за социалните медии?
Жан-Мишел Жар: Социалните медии са като всяка друга нова медия. Както при появата на телевизията – това е било голяма крачка напред, появата на интернет – също. Така е и със социалните медии. И нека си припомним, че когато се появява телевизията, хората са били много разтревожени и уплашени, че децата ще прекарват цялото си време пред телевизора и че ще израсне едно глупаво поколения. И ето сега, едно поколение по-късно, хората дори не гледат толкова телевизия. Същото е със социалните медии. Сега се притесняваме, че прекарваме твърде много време в тях, но аз съм убеден, че децата от следващото поколение ще се интересуват от нещо съвсем друго, ново и различно. И отново родителите ще са разтревожени от тази следваща игра или пособие. Казвайки това, искам да подчертая, че социалните медии са фантастичен инструмент за демократизация на информацията. Но ги има и фалшивите новини и това е проблем. И трябва по-бързо се научим да ги разпознаваме и си мисля, че след две години ще са се научили и свикнали да разпознават кое е истина и кое не е това, което изглежда. Но за момента да, фалшивите новини са проблем. Но както вече споменах, всяка технология в началото е пълна със заплахи и подводни камъни. Ние трябва да изработим правила. Трябва да спрем да мислим, че правилата засягат нашата свобода. Защото имаме шофьорска книжка, затова имаме свободата да шофираме из целия свят. Същото е при технологиите, същото е в социалните медии – правилата дават достъп до свобода, а не обратното. И за да нямаме проблеми с изкуствения интелект и социалните медии, трябва да изработим правила.
– Имате ли приятели българи?
Жан-Мишел Жар: Да, имам няколко приятели българи от много години. Освен това, като посланик на ЮНЕСКО – вие знаете, че българка беше начело на тази организация - Ирина Бокова, добре се познаваме и сме работили по много проекти. Имам и приятели от България, които живеят в Париж и Лондон. Мисля, че България е много специална страна. Имате специфичен начин на живот, който е много интересен. Но вие като българи не го осъзнавате - и това е общовалидно. Ние, които живеем в Париж, ние не се възхищаваме на Айфеловата кула, даже изобщо не я забелязваме. Същото е с вас – вие имате специално отношение към изкуството и затова съм силно развълнуван, че ще мога да споделя този така амбициозен и като визуално представяне, и като музика проект с българската публика.
Бях в Полша, а след София отивам в Будапеща. Но знаете ли, истината е, че на мен не ми се занимаваше с голямо турне сега. Смятах да го направя догодина. Но тогава ми предложиха да включа ще няколко локации, сред които и София. И се замислих, че почти 10 години не съм ходил в Европа с моите спектакли – поради Ковид и други ограничения. И много исках да подготвя нещо съвсем ново и да ви призная, съм толкова развълнуван, сякаш това е първото ми шоу. Това е един проект, който носех в главата си от много време - с използване на изкуствен интелект, персонализиран; с интегриране на звуци, които обгръщат хората и пространството; да успея да създам мост между моите съществуващи и познати песни и новите и да превърна всичко това в едно пътешествие. И съм много щастлив, че можем да изминем този музикален път заедно с българската публика в София, с всички мои български почитатели. Очаквам с нетърпение вечерта, времето виждам, че ще бъде хубаво и ще бъде страхотно.
