През последните 4 години пролетните валежи в България са значително под нормата, а през юни количествата падат до едва 30% от обичайните стойности.
В резултат на това към 1 юли язовирите са пълни средно само с 63%, като в Северозападна България нивата на водата са тревожни ниски 20–25% от капацитета.
Загубите на вода по остарялата ВиК мрежа в много региони надхвърлят 50%.
„Климата става доста променлив, което се отразява и върху валежите. На годишна база валежите не са намалели много, но се е променило тяхното разпределение, т.е. намалял е броят актуални извалявания. За сметка на това се е увеличила тяхната интензивност.
По-редките, но по-интензивни валежи увеличава риска от наводнения и в същото време не са ефективни от гледна точка на водните ресурси.
През последните години на повечето места се наблюдават 7, 8 до 9 месеца с валежи под нормата за последните три десетилетия. Това в пролетния период поражда риска от воден дефицит там, където социално-икономическите фактори не са оптимални както е в Средногорието“, обясни проф. Гачев, който ще вземе участие в "България пресъхва: Изтича не само водата, а и времето за действие", организирана от платформата „Климатека“.
Добави, че най-застрашени са селищата, които имат собствено водоснабдяване и каптажи, тъй като разчитат предимно на регулярни валежни води.
„Не ги устройва един огромен валеж, защото водохранилището им не може да помести повече. А в сухите периоди се източва – отиват на режим“, каза проф. Гачев.
Подчерта, че е дошло време да обърнем внимание на социално-икономическите проблеми с водите, които дълго сме замитали под килима.
