Нейните сини очи говорят толкова красноречиво, сякаш проникват в зрителя и го четат. Никак не са малко филмите, да не говорим за театралните постановки, които го доказват. След като преминава през премеждия, за да влезе в ВИТИЗ, днес, знаем – НАТФИЗ, които накрая я отвеждат до класа на любимия ѝ професор Крикор Азарян, Стефка Янорова прави първата си главна роля още на 18 години във филма на Марияна Евстатиева-Биолчева "Племенникът чужденец", който се снима в Квакенбург, Германия – името на този град също носи своите премеждия. След това Биолчева я режисира и в сериала "Людмил и Руслана". Това е последвано от безброй снимачни дни и преживявания във филмите на Иван Андонов "Вампири, таласъми…", "Вълкадин говори с Бога" и "Най-важните неща" и сериала "Дунав мост". Снима се и в "Опашката на дявола", където влиза в ролята на оперна певица, в "Госпожа Динозавър", в "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, в режисирания от Иван Владимиров, към когото изпитва особен сантимент –"Валсове и танга от село Бела вода", в "Мисия Лондон" и американския "Хитмен", продуциран от Люк Бесон.
Част е и от актьорския състав на редица сериали, като "Стъклен дом", който води до приятните, но и отговорни измерения на популярността, "Революция Z", "Ягодова луна", "Порталът". Последният филм с нейно участие е дебютът на Бойко Боянов в киното "Клас 90". От 2009 година Стефка Янорова е част от трупата на театър "Българска армия", а превъплъщенията ѝ на театрална сцена са безбройни.
"Театърът е като да си гледаш детето – в началото много го обичаш, без да осъзнаваш защо. В последствие колкото повече грижа полагаш, през трудностите, през които преминаваш, толкова повече го заобичваш. Вече осъзнато и истински" – казва Стефка Янорова. – "Аз дълбоко не вярвам, че мисията на театъра е само да възпитава. Той възпитава чрез вълнение, чрез това да се припознаваш с това, което виждаш и чуваш на сцената. Затова мисля, че трябва да приемеш като мисия това, което правиш, защото иначе си просто една марионетка, която подскача нещо, а зрителят излиза и забравя какво е гледал."
Според актрисата трябва да ходим на театър, за да живеем по-красиво. Спомня си и какво ги е учил Крикор Азарян:
"Професорът ни казваше, че въпреки всичко ние трябва да отстояваме това, което смятаме, че е театърът."
Вярва и в думите на Георги Рупчев – "театърът създава актьора, а киното го ползва".
Стефка Янорова твърди, че подсъзнателно търси провокации в работата си, за да се чувства по-жива и по-сетивна.
"Киното при мен е като паралелна програма. Наистина много обичам да снимам филми, но колкото повече опит добивам, толкова повече си давам сметка, че без театъра съм загубена", обяснява тя в "Кино с думи".
Защо за нея няма малки и големи роли, а само сърце и вяра, които се влагат в персонажа? До какво води популярността и защо славата наистина е преходна? Колко е важно да имаш присъствие на сцената и на екрана? Какво разказва актрисата за партньорството си с Васил Михайлов и работата си с Иван Андонов и защо в сърцевината на всичко е доверието?
Чуйте от Стефка Янорова в звуковия файл.
