5
Ако трябва да опишем свободата на мисълта и придържането към нестандартни идеи, далеч надхвърлили материалните рамки на съвремието, тласнали духа към търсения в изкуството, речта, диалога, може би най-точната дума е бохема. В тази категория най-често са поставяни интелектуалци – актьори, художници, музиканти, които търсят отговори на екзистенциални въпроси извън битовото и ординерното.
Тези хора приемат, че могат да живеят, без да поставят парите и вещите на първо място, без да трупат запаси от ненужни неща. Важното за тях е не да капитализират, а да развиват себе си като свободен дух, търсещ смисъла на живота във философията, в етиката, във вярата или просто чрез изразните средства на своя талант.
Думата бохем идва от френски и за първи път е използвана в началото на 19 век. С нея са наричани роми, дошли от Бохемия. В тази категория на хора извън рамки, впоследствие влизат хедонисти, интелектуалци, веселяци, аутсайдери дори.
Всяко едно общество може да постави свои членове в нея и чрез този етикет да опише определени нагласи във всеки един период от своята история. Така е и у нас.
Бохемите са във всеки град, имат свои места, на които се събират. Хората ги осъждат или им се възхищават. Те може и нищо да не правят, но анализират проблемите на своето време и невидимо променят гледната точка, търсят решения, гледат в бъдещето. Всяко едно общество и всяко едно време има нужда от своята бохема. Тя е като огледало на случващото се.
Мариана Първанова е нашият нощен гост. Тя е завършила "История" в Софийския университет. Работила е като журналист в БНР, вестник "Новинар", както и във вестниците "Дневен Труд", "Седмичен труд", където публикува проучванията си за най-известните български родове, и вестник "Монитор".
Автор е на книгите "Бохемските кафенета на соца“, "Бохемските места на соца. Бургас" и "Бохемските места на соца. Варна".
"Това, което ме провокира, за да напиша тези книги е едно посещение във Виена в Дом Витгенщайн, където бях поканена да представя българските родове.
Виена като град на кафе-културата, на капучиното, на литературните кафенета, там научих за тях, посетих и и това ме провокира, да потърся и тези литературни кафенета в София, по-късно и в други градове. Най-известното в столицата е Писателското кафене.
Установих, че ние също имаме такива традиции, на места, където са се събирали българските интелектуалци в миналото, но аз го разширих, като потърсих и известни бохемски места, тези места по време на социализма, беше интригуващо кои са тези места.
А те са били по сладкарници на ЖП - та, в нощни барове и клубове, ресторанти, нощни клубове, така виждаме, че там е имало един съвсем различен паралелен живот, където са се зараждали и различни дисидентски идеи, които биват по-късно претворявани в театър, в нестандартни постановки, съвременно изкуство на инсталации, различни културни прояви, на четене на стихове, на проза и поезия на странни места, извън официалните, свирене на джаз или на рок и поп..., разказа за "Нощен Хоризонт" Мариана Първанова.
Последната беше представена на втори август в рамките на Литературен фестивал "Море от книги" в град Варна. С Мариана Първанова говорим за онази свободна прослойка в нашето общество, която можем да поставим в категорията бохема. В годините назад и днес. За интелектуалните средища, осигурили нужния уют за развитието на свободната мисъл.
"Самите места също са били много важни. В края на 40-те години започва една вълна у нас на разкриване на Клубове по професии след културната интелигенция и първият открит такъв клуб е през 1948 г. - Клубът на журналистите в София на ул. "Граф Игнатиев", а Клубове на културните дейци се откриват в цяла България, обикновено в стари, но добре ремонтирани къщи или съвсем нови. Там се заражда културен живот, той по-късно се изнася в някое от легендарните за времето си заведения... За съжаление, ние не сме ги запазили за историята, както е в съседните балкански държави, така паметта се губи, а историята трябва да се пази и разпространява.
Събирането на данните не беше сложно, защото има запазени документи, но се и срещнах с хора, които помнят тези места и събирания. Tова, мисля, че е най-ценният ми принос в книгите, допълни още журналистът и историк Марияна Първанова.
Още по темата слушайте в звуковия файл.
