Не сме възпитани да мислим за последиците. Може би, защото сме научени да обвиняваме, а това е, дълго живяхме в строи, които ни приучи всичко да се случва от друг, не от нас - държавата да контролира ежедневието ни във всички аспекти, коментира в интервю пред БНР социалният психолог и бивш журналист доц. Николай Димитров, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и НБУ.
"Дълго ни е била отнета възможността ние да оценяваме и предопределяме бъдещето си. В крайна сметка 35 години вече живеем след този строй. С лека ръка очакваме друг да носи отговорност вместо нас, да решава проблемите вместо нас, да изискваме друг да ги реши проблемите вместо ние", каза още психологът.
В предаването "12+4" той коментира манталитета на българина, причините, както и конкретни мнения след трагедията със загиналото дете , паднало от парашут в Несебър.
"Вижте когато групи изразяват недоволство на площада. Във фейсбук сме силни и като трябва да протестира няма хора, защото чакаме друг да протестира вместо нас", посочва доц. Димитров.
Той обясни, че истинският смисъл и дефиниция на "емпатията" е съпреживяване, трябва да влезеш в обувките на този човек. Много хора чукнахме на дърво и "Чувай Боже":
"Не й съпреживяваме какво е в душата на тази жена, а тя няма да излезе от този кошмар, че е виновна за смъртта на детето си. Но това е първосигнално да обвиняваме, когато не обвиняваш държавата, а някой, който е там и виждаш прекия виновник, тогава е изключително некоректно и неточно. Безумно е, че и политици изказват мнение."
Социалният психолог посочи, че когато започнеш свой бизнес, трябва да подлежиш на контрол.
"Факт е, че в България контролът лесно се заобикаля и това е култура на държавата, вкоренена в манталитета на българина. Още по назад, в исторически план, още от Османско владичество българинът е свикнал, че нещата не зависят от него. Трябва да действа в една своя нивичка, да произведе колкото да преживее и останалото ще му бъде взето", коментира социалният психолог.
Според него в тази си безпомощност свикваме да търсим виновника близо до нас и най-лесно е да обвиним майката. И е категоричен, че за трагедията с детето в Несебър отговорността няма как да не бъде на контролните органи.
"Често проверките не изискват присъствие на проверяващите – по документи и с допълнителни очаквания към проверявания. Така нещата няма как да се подобрят, ако не си дадем сметка, че не само нашият живот зависи от нас самите, но и на много други хора. Идеята на социума е когато живееш в група, да си наясно, че не си сам за себе си и че други животи и съдби живеят от тебе – принципа на скачените съдове. От това дали ще си свърша работата като преподавател по психология, зависи дали студентите ще бъдат добри психолози и дали ще помогнат, или няма да навредят на някого."
Доц. Димитров коментира, че при подобни инциденти човек не знае какво случи:
"Много от мерките за сигурността са се появявали в исторически план и след инциденти се научаваш къде са ти пропуските. У нас този тип ходене след проблемите и решаване постфактум е много изнервящ. Когато живееш в ситуация на несигурност и не знаеш какво ще ти се случи, и политик да те обвини, че сам си виновен, тогава, къде отива тази идея за сплотяемост, която прави една държава."
Той е категоричен, че ако политиците, които сме избрали да ни представляват и да се грижат да проблемите ни, ни връщат тази отговорност, тогава за какво са ни политици и държава.
Социалният психолог коментира също и инцидента с шофьора с нарушения, който се вряза в градски автобус в София и уби сирийски лекар, а други двама още са в реанимация.
Също напомни за журналистическата етика и критикува работата на журналисти.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
