Заедно с нашите събеседници Максима Боева, Любомир Сапунджиев и Явор Костов Йондин се питаме: Можем ли чрез театъра да преработим травмите от миналото? Какво забравяме и защо често се сблъскваме с баналността на злото? Как театър ни среща със себе си и какво ражда тази среща?
Говорим за миналото. Но не просто като исторически факт, а като нещо, което продължава да присъства в настоящето ни – често през травмите, стереотипите и идеологиите, които носим и повтаряме. Говорим за това как театърът може да ни върне чувствителността, да ни срещне с онова, което обикновено остава скрито зад фактите и зад "баналността на злото".
Максима Боева поставя спектакъла "Косвени щети", вдъхновен от романа на Светлана Алексиевич "Войната не е с лице на жена". Разказва за жените във войната – не като статистика, а като живи съдби, често забравени.
Любомир Сапунджиев режисира "Слънчев бряг" – представление за лагера в Ловеч: "Лагерът съществува три години, но те са достатъчни, за да бележат и следващите поколения. С представлението си задаваме въпросите: Как злото се обезличава? Как го допускаме отново?"
Явор Костов-Йондин, заедно с Камелия Евгени създават представлението "Извънредно прослушване" – спектакъл за лагера в Белене. Изходната точка е лична: Какво е останало в нас от времето, в което сме живели? Може ли паметта ни за него да ни освободи от идеологиите?
Техните представления са част от 15-ото издание на ACT Festival - Фестивал за свободен театър.
Чуйте повече в звуковия файл:
