Имало едно време мома Мария. Тя родила Исус Христос в една плевня, дето имало и добитък. А сред добитъка – вол и катър. Волът риел с рогата си слама върху новороденото, за да го скрие и защити. А катърът – обратно. С муцуната си разравял сламата, та да се види малкият и да го открият царските войски. Затова Господ го проклел: “Всички животни да се множат, само катърът – не”. С дните след раждането на Христос е свързана и друга приказна история, получила широко разпространение. Тръгнала Божията майка да търси кръстник на детето си. Срещнала св. Никола и го поканила. Той отказал, защото малкият целият горял в огън. Тръгнала по-нататък майката и срещнала св. Василий. Светецът отказал по същата причина - страх го било от огъня. Накрая св.Иван /или свети Йоан/ се съгласил да кръсти млада Бога.
Когато родила сина си, Мария го сложила в златна люлка и тръгнала към гората. Докато търсела подходящо място, всички дървета й се кланяли. Едно не сторило поклон и тя го проклела. Намерила Богородица златен габър и вързала люлката. Всички дървета притихнали, не смеели с листо да помръднат, за да не събудят младенеца. Трепетликата, обаче, продължила да трепка с листа. Затова била обречена вечно да трепери. Замлъкнали зверове и птици. Само кукувицата не спряла да кука и събудила детето. Божията майка я проклела да снася яйцата си по чуждите гнезда и другите птици да отглеждат потомството й, а тя да е винаги сама. Разбира се, не са малко и приказките за безкрайната доброта и милост на Богородица. “Богородичка, милна, та драга”, както я наричат във фолклора.
Според народните представи, светците Атанас, Илия, Никола, Иван, Рангел и Петър били братя-юнаци. Те решили да си поделят света помежду си. На Никола се паднало "по море да ходи, гемии да крепи", както се пее в една народна песен. Икони на светеца и до днес се вграждат в плавателните съдове, с вярата, че ще ги закриля, когато изпаднат в беда. Другият брат Иван /или Йоан/ станал покровител на кумството и приятелството, на побратимите и богомолците. Денят на Свети Йоан, известен като Ивановден и до днес се почита в контекста на това народно схващане за него. На Атанас поверили ледовете и снеговете, а на Илия летните гръмотевици и светкавици. Петър взел ключовете от рая и седнал пред вратите му – да отваря и затваря пътя пред душите. На свети Рангел се паднали душите на мъртвите. Рангел е фолклорното име на Свети Архангел Михаил. На много места в България се прави курбан в деня на християнския празник на светеца.
Много приказни истории са посветени и на християнската светица Петка Епиватска. Легендата разказва, че още съвсем малка Света Петка чула божието слово и посветила живота си на Христос. Преследвана за вярата си дълги години, тя дошла по нашите земи, където гоненията не спирали. Веднъж Света Петка видяла пещера и се скрила в нея. Потерята, която я преследвала отминала и тя си замесила питка с брашното, което носела със себе си в малка торбичка. Запалила огън в една от нишите на пещерата и видяла, че димът излиза от друго място. Така разбрала, че пещерата има и друг изход. Опекла си питката, отчупила парче от нея, но в този момент дочула отново потерята и побегнала през дупката в пещерата, която сам Бог й показал. Влезли преследвачите, видели горещата питка. Един от тях посегнал да си отчупи от хляба, но той се вкаменил. И до днес, ако отидете в пещерата, разположена близо до гр.Трън ще се намери възрастен човек, който да ви разкаже легендата и дори да ви покаже вкамененото парче хляб и следите от стъпките на светицата. От тавана на пещерата капе вода, за която казват, че са сълзите на Света Петка и притежават лечебна сила. Това е светена вода. В народните вярвания Света Петка се почита като покровителка на женските дейности. Затова в деня на светицата жените не трябва да работят. На някои места се вярва, че св.Петка се явява в образа на змия на тези, които не спазват забраната.
Как обичаите в старата българската обредност придобиват нови форми с времето под неизбежното въздействие на историческите промени, модата и политическите решения? Отговор на въпроса търси новата експозиция "Готови ли сте за… разкази по Коледа“, с..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..
Всяка една от тях носи топлина и вдъхва емоция, защото е правена на ръка и е единствена и неповторима. А сребристите ѝ отблясъци ни връщат в детството, когато зимите бяха сурови и снежнобели, а коледните играчки – от тънко като хартия стъкло . В..
Атанасовден, наричан още и "сред зима" в народния ни календар, е празник, в който православната църква и фолклорните ни традиции отдават почит на свети..
Изкуството на дърворезбата е развивано векове наред по нашите земи. Представлява обработване на дърво чрез изрязване на декоративни мотиви, фигури и..