На 40 км от столицата София се намира Драгоманското блато. Съвременните еколози твърдят, че още преди век това е била една от най-добре изучените влажни зони в България. И днес се разказват истории сред местните хора, че някога е можело да се събират по двайсет хиляди яйца от диви птици на година, които са се продавали на пазара в София. След изкуственото пресушаване на блатото, продължило няколко десетилетия, през 90-те години на миналия век най-голямата карстова влажна зона в България започва да възвръща някогашното си състояние. Голяма заслуга за това имат природозащитниците от Сдружение за дива природа „Балкани”. Координатор на проекта за опазване на биоразнообразието на Драгоманското блато е Андрей Ралев, който разказва за постепенното възвръщане на живота в тази влажна зона.

„Птиците много бързо завладяха възстановените територии на Драгоманското блато. Ние ги наблюдаваме как ежегодно се връщат. През 90-те години започнаха да гнездят патици. Големият воден бик видяхме да гнезди през 2005 г. – казва Андрей Ралев. - Година по-късно се върнаха ръждивите чапли. От 2007 г. чапловата колония наброява три вида – ръждивата, сивата и голямата бяла чапла. За голямата бяла чапла Драгоманското блато е второто място в България, където тя гнезди, освен в биосферния резерват на езерото Сребърна. Досега сме регистрирали тук 230 вида птици. По-интересното е, че сме установили гнезденето на 126 от тях. Това е едно изключително богатство. Основно четири вида растения покриват блатото – тръстика, папур, острица и езерен камъш. Преди сто години мястото е било описано по същия начин – с изключително разнообразна растителност, с водни огледала, някои от тях покрити с водни лилии. След пресушаването водната лилия също е изчезнала. Но ние я възстановихме успешно в някои части на блатото. Друг много интересен растителен вид е насекомоядната алдрованда, която също е била изчезнала от флората на България за осемдесет години. Ние докарахме генетичен материал от делтата на Дунав и вече може да се види как тя се развива успешно в Драгоманското блато. Донесохме 300 растения и в момента има над 14 000 бройки от тази алдрованда.”

По думите на Андрей Ралев не по-малко интересни са и земноводните влечуги, които обитават Драгоманското блато. Сред тях има много видове жаби. Според еколога тук е едно от най-голямото находище на жабата, наречена обикновена чесновница. Тя носи името си заради секрета с миризма на чесън, който отделя. Освен водни костенурки, в близката до блатото планина Чепан има и много сухолюбиви видове.
 
Андрей Ралев описва Драгоманското блато като приятно място и за разходки сред природата. „Изградихме дървени наколни мостчета в блатото. Дължината им достига около 500 метра – разказва ги г-н Ралев. - По тях може да се влезе във вътрешността и да се наблюдават птиците, без да бъдат обезпокоявани. Имаме и кула за наблюдение. От 2009 г. отвори врати и Център за опазване на влажните зони, който се намира в сградата на читалището на Драгоман. Заедно с членовете на този център направихме ремонт и в момента там има голяма зала за срещи за около 30-40 човека. Направили сме експозиция с интересни познавателни игри за децата. Организираме ученически екскурзии и доста успешно работим с училища от София и близките градове – споделя със задоволство г-н Ралев. - Има голям интерес от групите, които наблюдават птици. Вече почти всички орнитологични турове, които тръгват от София, минават първо през Драгоман. Тук наистина могат да се видят някои видове като големия воден бик и белооката потапница. В цяла Европа те са много редки и много трудни за наблюдение, докато в Драгоманското блато е почти сто процента сигурно, че ще се видят.”
Андрей Ралев припомня и за Алдомировското блато, което е само на три км. от Драгоманското и е имало сходната съдба да бъде пресушено за няколко десетилетия. Сдружението за дива природа „Балкани” планира в скоро време и там да започнат природозащитни дейности.
 
Ето още една идея за бъдещето на най-голямата карстова влажна зона в България, представена от Андрей Ралев: „В момента има голям проблем с отпадъчните води на град Драгоман. Те се вливат в Драгоманското блато и въпреки че до известна степен то самото ги пречиства, тъй като блатата са най-добрите екосистеми, които пречистват водите, все пак се натрупва много органична материя. Точно затова трябва да се започне пречистването на тези води. Работим заедно с общината да се изгради пречиствателна станция на град Драгоман. Предлагаме да приложим за тази цел технологията на изкуствената влажна зона. Това ще бъде едно малко блато, в близост до Драгоманското, което е много евтино за поддържане и строителство. Надяваме се това да бъде първото такова голямо съоръжение в България.”
 
Карстовите блата се срещат доста рядко в света, пояснява експертът: “Ние се опитваме да направим с Драгоманското блато нещо уникално. Трябва да покажем икономическия смисъл от опазването на влажните зони. Едно от нещата, които вече изпробвахме, е да произведем пелети за отопление от тръстика и папур. В блатото има предостатъчно тръстики. Трябва само да се косят зимно време, когато там няма птици, а напролет те отново изникват.”