Седем забележителни българи представени в изложбата “Парите разказват”

Замисляли ли сте се колко история ни минава през ръцете всеки ден? Не става въпрос за страници с дати и събития, а за банкноти, от които ни гледат портретите на някои от най-напредничавите личности в нашето минало. “Парите разказват” – така се нарича изложбата, която може да се види до 10 май в ремонтираните зали на Софийската централна баня.

Банкнотите са по проект на художника Кирил Попов и са в обращение от 1999 г., с изключение на тази от 100 лева, която е от 2003 г. На тях са изобразени седем забележителни за българската духовност и култура люде. “Това е сравнително рядко срещано. Ако се разгледат чуждите валути, ще видим, че там са най-революционните исторически личности, а тези наши банкноти са с хора от други области” , обяснява Юрий Вълковски, преподавател по културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преди време, говорейки за България пред англичани и ирландци в Белфаст, той открива, че може да онагледи думите си с банкнота.

“Разказвайки за страната ни, включително за 20-те години на миналия век, изведнъж установих, че най-лесният и атрактивен начин да го направя, е като извадя банкнота от 5 лв. Там е изобразен талантливият художник Иван Милев, който е живял точно по това време. За мен той е изключително интересен като участник в движението “Родно изкуство”. Подобно на други големи творци в него като Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев, той успява в картините си да вземе от родната традиция, но да я разкаже по европейски начин”, казва Вълковски.

Свети Иван Рилски – отшелник, безсребреник и чудотворец, наричан още приживе земен ангел и небесен покровител. Днес ликът му е на монетата от 1 лев (хартиената купюра вече се среща изключително рядко, въпреки че е в обращение).

“По европейски” в този случай означава малко известни факти, представени чрез лични вещи, фотографии, кореспонденция, звуков материал. Човек може да се включи в познавателна игра, като сам препише част от книгата на Паисий Хилендарски “История славянобългарска”, запалила искрата на нашето Възраждане през 60-те години на XVIII век. Ликът на Паисий също е изобразен на банкнота. Така ще се създаде ръкописен препис от 2011 г. на неговия труд. Друга голяма фигура в българската духовност, представена в експозицията, е Св. Иван Рилски – небесният покровител на българския народ, живял около 876-946 г. Воден от желанието да се посвети изцяло на Бога, той се отдава на пост и молитва, като се усамотява в безлюдната Рила планина. Там извършва множество чудеса, помагайки на хората в нужда, а по-късно основава Рилския манастир – днес паметник на ЮНЕСКО. Славата му на чудотворец кара българския цар Петър І да измине над 400 километра, за да се срещне с отеца. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение – приема плодовете, но не и златото, което владетелят му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него прииждат ученици от цяла България. Тази история е онагледена в изложбата “Парите разказват”. В нея посетителят може да направи своя съдбовен избор, избирайки от предоставените монети или ябълки.

Сред лицата върху банкнотите ни от последните години е и д-р Петър Берон, написал в 1824 г. първия български учебник, известен като “Рибния буквар”. “Ето – ние имаме пълнокръвен и много активен човек, а единственото нещо, което асоциираме с него, е една книга – отбелязва Юрий Вълковски. – Той обаче е много повече от това. Берон е уникален с научните си интереси, с търговската си дейност. Много малко хора, а и ние самите преди изложбата не знаехме, че той става милионер на 50 години благодарение на успешния си бизнес нюх. Но парите, които печели, не пази за себе си, а инвестира в просветата. Берон например е един от първите радетели на женското образование у нас. В изложбата има откъс от едно негово писмо, в което казва. “Във всяко селище трябва да има поне няколко жени, които да знаят чужди езици, да знаят да четат, да пишат...”

Малцина от българите знаят, че докторската дисертация на Петър Берон е била по гинекология и че, преследвайки амбицията си да бъде новатор в европейската наука, той написва около 20 труда в различни области на знанието. В рамките на изложбата “Парите разказват” делото му е представено с откъси от “Рибния буквар” и от биографията му, но става “осезателно” със сърдечните тонове на бебе в майчината утроба, които всеки може да чуе.

Писателят Алеко Константинов – авторът на пътеписната книга “До Чикаго и назад” и баща на най-запомнящия се герой от родната проза Бай Ганьо, е изобразен на банкнотата от 100 лв.

На банкнотата от 100 лева заедно с Алеко Константинов са изобразени и ръчният му часовник, и позлатената кибритница с фамилния му инициал. Предоставени са за експозицията “Парите разказват” от Историческия музей на гр.Свищов.

“За Алеко един от най-любопитните детайли беше неговото влечение по фотографията. За пръв път показваме три негови пейзажни снимки. Те не са на световно ниво, но са интересни с това, че в края на ХIX век този тип фотография не е развита като изкуство. Представена е и темата за българското участие в Колумбовото изложение през 1895 г. Любопитно е, че българският павилион там изглежда по същия начин, по който и павилионът ни на Шанхайското експо през 2010 г. И е нужно да видиш снимките, българските манекени в шопски носии с интервал от над 100 години, за да си дадеш сметка, че ние възпроизвеждаме България чрез клишета. Същото важи и за начина, по който мислим за тези личности. Това беше нашата цел – да излезем извън клишетата, да помислим кое е интересно за нас, но и за хората.”

Картичките, които си разменят Пенчо Славейков и Мара Белчева между София и Виена, сякаш прелитат над главите на посетителите на изложбата.

За хората, оказа се, е изключително любопитно да чуят шума на Ниагарския водопад; да помиришат уханието на натурална розова вода; да видят диапозитиви с изключителните картини на Иван Милев; да седнат на чин точно както са седели предците ни в килийните училища или пък да погледнат през телескопа на Петър Берон. Този уред, изобразен на гърба на банкнотата от 10 лева, в действителност е дълъг над два метра и е първият телескоп в Софийския университет. След всичко това погледът се спира на романтичния диалог между поета Пенчо Славейков и неговата любима Мара Белчева. Неин е женският силует, който стои от едната страна на банкнотата от 50 лева. Там е и откъс от Славейковото стихотворение “Сън за щастие” и това не е случайно – поетът е предложен за Нобелова награда в началото на миналия век.

Най-младият председател на Народното събрание през 1884 г. Стефан Стаболов. На 33-годишна възраст става министър-председател на България и за седем години успява да превърне страната в икономически силна и политически независима държава, с най-динамично развиващата се икономика в тази част на Европа. Текстът върху банкнотата от 20 лева, на която е и Стамболов, е от неговото стихотворение “На моите другари”, писано в Гюргево през април 1877 година.

В експозицията е представен и известният държавник Стефан Стамболов, навлязъл доста млад, но с решителност и размах в политиката.“Това не е една изложба, а седем, защото към всяка личност е търсен нестандартен и запомнящ се подход” – посочва Юрий Вълковски. Има ли шанс парите да разкажат за България и нашата история по този нестандартен начин и зад граница? Ето отговора:

“Бихме искали. В интерес на истината идеята за изложбата се роди в Белфаст и първоначално мислехме за експозиция, която да разказва тези истории в чужбина, т.е – да представим България през тези сюжети.

Отчасти защото българските банкноти са първото нещо, с което се сблъсква чужденецът.

А когато държим в ръцете си непознати банкноти, искаме да видим какво има на тях. Има такава идея, но засега първата цел е тази изложба да обиколи България и това, което знаем със сигурност е, че през лятото ще посети Варна.”

Човек има право и сили да избира между духовното и материалното.

Снимки: Елена Каркаланова