Замисляли ли сте се колко история ни минава през ръцете всеки ден? Не става въпрос за страници с дати и събития, а за банкноти, от които ни гледат портретите на някои от най-напредничавите личности в нашето минало. “Парите разказват” – така се нарича изложбата, която може да се види до 10 май в ремонтираните зали на Софийската централна баня.
Банкнотите са по проект на художника Кирил Попов и са в обращение от 1999 г., с изключение на тази от 100 лева, която е от 2003 г. На тях са изобразени седем забележителни за българската духовност и култура люде. “Това е сравнително рядко срещано. Ако се разгледат чуждите валути, ще видим, че там са най-революционните исторически личности, а тези наши банкноти са с хора от други области” , обяснява Юрий Вълковски, преподавател по културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преди време, говорейки за България пред англичани и ирландци в Белфаст, той открива, че може да онагледи думите си с банкнота.
“Разказвайки за страната ни, включително за 20-те години на миналия век, изведнъж установих, че най-лесният и атрактивен начин да го направя, е като извадя банкнота от 5 лв. Там е изобразен талантливият художник Иван Милев, който е живял точно по това време. За мен той е изключително интересен като участник в движението “Родно изкуство”. Подобно на други големи творци в него като Владимир Димитров-Майстора и Златю Бояджиев, той успява в картините си да вземе от родната традиция, но да я разкаже по европейски начин”, казва Вълковски.
Свети Иван Рилски – отшелник, безсребреник и чудотворец, наричан още приживе земен ангел и небесен покровител. Днес ликът му е на монетата от 1 лев (хартиената купюра вече се среща изключително рядко, въпреки че е в обращение).
“По европейски” в този случай означава малко известни факти, представени чрез лични вещи, фотографии, кореспонденция, звуков материал. Човек може да се включи в познавателна игра, като сам препише част от книгата на Паисий Хилендарски “История славянобългарска”, запалила искрата на нашето Възраждане през 60-те години на XVIII век. Ликът на Паисий също е изобразен на банкнота. Така ще се създаде ръкописен препис от 2011 г. на неговия труд. Друга голяма фигура в българската духовност, представена в експозицията, е Св. Иван Рилски – небесният покровител на българския народ, живял около 876-946 г. Воден от желанието да се посвети изцяло на Бога, той се отдава на пост и молитва, като се усамотява в безлюдната Рила планина. Там извършва множество чудеса, помагайки на хората в нужда, а по-късно основава Рилския манастир – днес паметник на ЮНЕСКО. Славата му на чудотворец кара българския цар Петър І да измине над 400 километра, за да се срещне с отеца. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение – приема плодовете, но не и златото, което владетелят му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него прииждат ученици от цяла България. Тази история е онагледена в изложбата “Парите разказват”. В нея посетителят може да направи своя съдбовен избор, избирайки от предоставените монети или ябълки.
Малцина от българите знаят, че докторската дисертация на Петър Берон е била по гинекология и че, преследвайки амбицията си да бъде новатор в европейската наука, той написва около 20 труда в различни области на знанието. В рамките на изложбата “Парите разказват” делото му е представено с откъси от “Рибния буквар” и от биографията му, но става “осезателно” със сърдечните тонове на бебе в майчината утроба, които всеки може да чуе.
Писателят Алеко Константинов – авторът на пътеписната книга “До Чикаго и назад” и баща на най-запомнящия се герой от родната проза Бай Ганьо, е изобразен на банкнотата от 100 лв.
На банкнотата от 100 лева заедно с Алеко Константинов са изобразени и ръчният му часовник, и позлатената кибритница с фамилния му инициал. Предоставени са за експозицията “Парите разказват” от Историческия музей на гр.Свищов.
“За Алеко един от най-любопитните детайли беше неговото влечение по фотографията. За пръв път показваме три негови пейзажни снимки. Те не са на световно ниво, но са интересни с това, че в края на ХIX век този тип фотография не е развита като изкуство. Представена е и темата за българското участие в Колумбовото изложение през 1895 г. Любопитно е, че българският павилион там изглежда по същия начин, по който и павилионът ни на Шанхайското експо през 2010 г. И е нужно да видиш снимките, българските манекени в шопски носии с интервал от над 100 години, за да си дадеш сметка, че ние възпроизвеждаме България чрез клишета. Същото важи и за начина, по който мислим за тези личности. Това беше нашата цел – да излезем извън клишетата, да помислим кое е интересно за нас, но и за хората.”
Картичките, които си разменят Пенчо Славейков и Мара Белчева между София и Виена, сякаш прелитат над главите на посетителите на изложбата.
За хората, оказа се, е изключително любопитно да чуят шума на Ниагарския водопад; да помиришат уханието на натурална розова вода; да видят диапозитиви с изключителните картини на Иван Милев; да седнат на чин точно както са седели предците ни в килийните училища или пък да погледнат през телескопа на Петър Берон. Този уред, изобразен на гърба на банкнотата от 10 лева, в действителност е дълъг над два метра и е първият телескоп в Софийския университет. След всичко това погледът се спира на романтичния диалог между поета Пенчо Славейков и неговата любима Мара Белчева. Неин е женският силует, който стои от едната страна на банкнотата от 50 лева. Там е и откъс от Славейковото стихотворение “Сън за щастие” и това не е случайно – поетът е предложен за Нобелова награда в началото на миналия век.
Най-младият председател на Народното събрание през 1884 г. Стефан Стаболов. На 33-годишна възраст става министър-председател на България и за седем години успява да превърне страната в икономически силна и политически независима държава, с най-динамично развиващата се икономика в тази част на Европа. Текстът върху банкнотата от 20 лева, на която е и Стамболов, е от неговото стихотворение “На моите другари”, писано в Гюргево през април 1877 година.
В експозицията е представен и известният държавник Стефан Стамболов, навлязъл доста млад, но с решителност и размах в политиката.“Това не е една изложба, а седем, защото към всяка личност е търсен нестандартен и запомнящ се подход” – посочва Юрий Вълковски. Има ли шанс парите да разкажат за България и нашата история по този нестандартен начин и зад граница? Ето отговора:
“Бихме искали. В интерес на истината идеята за изложбата се роди в Белфаст и първоначално мислехме за експозиция, която да разказва тези истории в чужбина, т.е – да представим България през тези сюжети.
А когато държим в ръцете си непознати банкноти, искаме да видим какво има на тях. Има такава идея, но засега първата цел е тази изложба да обиколи България и това, което знаем със сигурност е, че през лятото ще посети Варна.”
Човек има право и сили да избира между духовното и материалното.
Снимки: Елена Каркаланова
На 6 септември 1885 г. България отново става единна държава. В интервю за Радио България професорът от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Иван Илчев разказа за факторите, които са довели до Съединението, когато Княжество България и..
На 4 септември 1974 г. е открита официално първата и единствена АЕЦ в България - "Козлодуй". Тя е и първата ядрена централа в Югоизточна Европа. Началото на ядрената ни енергетика обаче е поставено на 15 юли 1966 г. с подписването на спогодба за..
На 29 август Българската православна църква възпоменава Отсичане честната глава на Свети Йоан Предтеча и Кръстител. За Христовата Църква св. Йоан Предтеча е най-велик сред пророците и затова отбелязва неговата памет шест пъти в годината. На 23..
„Днес отбелязваме една годишнина: 139 години от Сръбско-българската война и победата на младата Българска армия. Както Съединението е само българско дело,..
Православната ни църква отбелязва днес Събора на св. Архангел Михаил, предводител на небесното войнство и безплътните ангелски йерархии, победили..
Срещи с автори, издатели и преводачи на православни книги от последните няколко години предлага програмата на Седмицата на православната книга . Тя се..