На 17 май почитаме паметта на Светите Баташки мъченици
На 3 април 2011 година Българската православна църква канонизира жертвите от Батак и Ново село, избити при потушаването на Априлското въстание от 1876 г. Жестокото смазване на бунта, репресиите срещу българското население стават широко известни. В защита на българската кауза се изказват личности като Уйлям Гладстон, Виктор Юго, Достоевски, Гарибалди. Година по-късно е обявена Руско-турската война от 1877-1878 г., в резултат на която българската държава възкръсва отново след пет века под османска власт.
135 години след Априлското въстание в катедралния храм “Свети Александър Невски” българският патриарх Максим канонизира седем монахини, една послушница, двама свещеници и други мъченици от Ново село, както и многобройните жертви в Батак. Сред тях са и двама свещеници, и градски първенци. След потушаването на въстанието родолюбиви българи събират костите им и ги полагат според православната традиция в специални хранилища в храмовете. Запазени и до днес, те са истинска светиня.
За отдаване на почит към паметта на жертвите в Българския православен календар са определени датите 9 май за Новоселските и 17 май – за Баташките мъченици. "Решението за канонизирането на жертвите от Ново село и Батак е забележителен акт" - коментира директорът на Националния църковно историко-археологически музей Никола Хаджиев*:
"С това дело не само беше отдадена почит към тези безспорни мъченици на Априлското въстание, но и се призна тяхната мъченическа смърт за православната вяра. Те загинаха за българската си и християнската си принадлежност на свято място – в Новоселския манастир и в църквата на Батак. Пролятата им кръв на праведници и чисти хора е в името на светли истини и благословени от Бога дела. Затова Българската православна църква с основание публично ги провъзгласи за светци и светици. С този свой акт тя отново извиси вековния си ръст, показа духовна мощ, освети националната ни история."
Това е първата канонизация на български светци от десетилетия насам след канонизирането на бележитите духовни будители Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г., изиграли огромна роля за съхраняването на българската идентичност. Подвигът им е различен от този на мъчениците, пролели кръвта си за Христа. Известно е например, че поп Нейчо от Батак, преди да бъде посечен, бил заставен да избира между вярата и живота на всяка една от седемте си дъщери, обезглавени пред очите му.
"Цели фамилии са посечени заради вярата си в Бога, църквата и родината – продължава Никола Хаджиев. – Това са истинските пастири на Христовата църква. Българската православна църква е участвала във всички важни съдбовни моменти от историята на нашия народ. Канонизирането на тези мъченици направи и нещо много по-голямо, което рядко се случва. В самия ден на канонизацията целият български народ беше единен в святото дело. Това е велико благословение за земята и народа ни. Вярата на българския народ е останала единственото негово достояние, което не се е променило през вековете – като завет на бащите ни, като нравствена опора на националния ни дух. Всичко друго се е променяло: идеологии, системи, учения, но вярата ни остана като светиня.”
* Понастоящем директор на НЦИАМ е доц. Иван Рашков
Снимки: архив и БГНЕС
Своя 95-и рожден ден отбелязва днес легендарната естрадна певица Маргрет Николова. Родена в София през 1928 г., започва да се занимава с музика от малка. През 1951 г. завършва Българската държавна консерватория с две специалности – пиано и..
На специална церемония в президентството днес, 4 октомври, държавният глава Румен Радев ще връчи отличията на лауреатите на президентската инициатива Награда „Джон Атанасов“ за 2023 година. Церемонията по награждаването е в деня, в който се навършват 120..
Днес отбелязваме 115 г. от рождението на Марин Големинов – един от най-значимите български композитори. Акад. Марин Големинов е роден в Кюстендил през 1908 г. Получил музикалното си образование в Париж, където учи композиция при Венсан д‘Енди,..