135 години след Априлското въстание в катедралния храм “Свети Александър Невски” българският патриарх Максим канонизира седем монахини, една послушница, двама свещеници и други мъченици от Ново село, както и многобройните жертви в Батак. Сред тях са и двама свещеници, и градски първенци. След потушаването на въстанието родолюбиви българи събират костите им и ги полагат според православната традиция в специални хранилища в храмовете. Запазени и до днес, те са истинска светиня. 

За отдаване на почит към паметта на жертвите в Българския православен календар са определени датите 9 май за Новоселските и 17 май – за Баташките мъченици. "Решението за канонизирането на жертвите от Ново село и Батак е забележителен акт" - коментира директорът на Националния църковно историко-археологически музей Никола Хаджиев*: 

"С това дело не само беше отдадена почит към тези безспорни мъченици на Априлското въстание, но и се призна тяхната мъченическа смърт за православната вяра. Те загинаха за българската си и християнската си принадлежност на свято място – в Новоселския манастир и в църквата на Батак. Пролятата им кръв на праведници и чисти хора е в името на светли истини и благословени от Бога дела. Затова Българската православна църква с основание публично ги провъзгласи за светци и светици. С този свой акт тя отново извиси вековния си ръст, показа духовна мощ, освети националната ни история."

Това е първата канонизация на български светци от десетилетия насам след канонизирането на бележитите духовни будители Паисий Хилендарски през 1962 г. и Софроний Врачански през 1964 г., изиграли огромна роля за съхраняването на българската идентичност. Подвигът им е различен от този на мъчениците, пролели кръвта си за Христа. Известно е например, че поп Нейчо от Батак, преди да бъде посечен, бил заставен да избира между вярата и живота на всяка една от седемте си дъщери, обезглавени пред очите му.

"Цели фамилии са посечени заради вярата си в Бога, църквата и родината – продължава Никола Хаджиев. – Това са истинските пастири на Христовата църква. Българската православна църква е участвала във всички важни съдбовни моменти от историята на нашия народ. Канонизирането на тези мъченици направи и нещо много по-голямо, което рядко се случва. В самия ден на канонизацията целият български народ беше единен в святото дело. Това е велико благословение за земята и народа ни. Вярата на българския народ е останала единственото негово достояние, което не се е променило през вековете – като завет на бащите ни, като нравствена опора на националния ни дух. Всичко друго се е променяло: идеологии, системи, учения, но вярата ни остана като светиня.”

* Понастоящем директор на НЦИАМ е доц. Иван Рашков

Снимки: архив и БГНЕС