„Халва, боза, чам сакъз... Халва, боза, чам сакъз...”
Българите, родени през 30-те години на ХХ век, още помнят как по улиците на градове и села някога обикаляли търговци, които многократно повтаряли тази фраза. Обикновено търговците били млади мъже – помощници на майсторите бозаджии и халваджии. Най-често те приготвяли в своите работилници тахан халва и боза от просено брашно, а техните калфи я продавали. Дъвката от смола, наричана „чам сакъз“ внасяли от южните ни съседи.
Появила се преди хилядолетия, захарта сравнително късно навлиза в нашата традиционна кухня. Според историците, тя се е появила първо в Индия и Китай. Няколко столетия преди новата ера получава и името си. То идва от санскрит и звучи приблизително „саркара”. Оттам произлиза „сукар” на арабски, а по-късно – „zucchero” на италиански, „seker” (шекер) на турски, „zucker” на немски, „sugar” на английски и т.н. Близко по звучене до наименованията на другите езици е и българското „захар”. Макар учените-фолклористи да са описали редица ритуали, в които се използва захар, в бита този продукт почти не се е използвал до началото на ХХ век. Традиционните български десерти от векове били сушени плодове, мед, печена тиква. Понякога към плодовете и меда добавяли варено жито. А с тиква и мед правели баници, рачели и пр. За стопаните, свикнали да се хранят с плодовете на своя труд, захарта била лукс, който често не можели да си позволят. А и при цялото изобилие от плодове, които грижливо съхранявали в избите си цяла зима, хората нямали необходимост от захар. Баба Елена от гр. Банско, майката на нашия поет Никола Вапцаров, разказва в спомените си, че купувала около килограм захар за цяла година. „Колкото да се намира вкъщи” – пише тя. Може би най-често българите допускали захар на трапезата си под формата на халва и боза.
© Снимка: www.lostbulgaria.com
Бозата е сладка напитка, която се приготвя от различни видове смлени зърнени култури. Някога майсторите правели най-добрата боза от просено брашно. Първо го препичали до светлорозов цвят. След това го варели в казан с вода няколко часа. Напитката трябвало да престои в специално корито. Имало значение и от какъв материал е изработено това корито. Според разказите на старите майстори, най-добре било да се използва съд, направен от черна мура. Към свареното брашно прибавяли квасец, също направен по изпитана технология. С него бозата трябвало да престои осем часа. Примесвали я със захар и я прецеждали. Получавала се слабоалкохолна напитка, която продавали в сладкарниците в града. Бозаджии ходели и по селата. Носели големи гюмове, както и по-малки метални съдове, с които отмервали бозата. Счита се, че напитката е пренесена из страните на Балканския полуостров от Албания. У нас още се разказват истории за албанци, които продавали боза и сладкиши в столицата. От българските майстори най-прочути са бозаджиите от Радомир. Днес там се издига единственият в света паметник на бозаджията. В съвременните български сладкарници, магазини, дори големи търговски вериги също ще намерите различни видове боза. Но днес тя се произвежда по различна технология. А хората, които носят от детството си спомена за тракането на металните съдове по улиците и виковете на бозаджиите, твърдят, че вкусът е различен. „На чаша боза” се срещали столичани до средата на ХХ век, че и по-късно. В книгата си “Спомени за стара София” писателят Драган Тенев отбелязва, че в центъра на града имало няколко прочути сладкарници, наричани бозаджийници. И по онова време никой не се учудвал, ако завари развълнуван младеж с чаша боза в ръка да прави любовно обяснение на дамата, приела компанията му. „Да, така беше в ерата на бозата, когато все още се танцуваше английски валс” – обобщава писателят.
© Снимка: www.lostbulgaria.com
Любим сладкиш на българската трапеза е халвата. Както и захарта, тя също идва от Индия. Там и до днес я наричат „халава”, „хауа”. Сладкиши, приготвени на основата на сусам, захар, пчелен мед, растително масло и различни ядки, намираме в културата на почти всички народи по света. В България най-разпространена е халвата от тахан – продукт, който се получава от обработката на сусам. В Родопската област у нас от векове се произвежда много качествен сусам. В народната медицина той се използва при различни заболявания на ставите, стомаха, за общо подсилване на организма. От него се приготвят и поне два вида халва. Някога занаятът се предавал от прочутите майстори на техните калфи. По-късно, когато у нас се появяват дипломирани сладкари, получили квалификацията си в Австрия и други европейски страни, те включили към своите изделия и производството на халва. Чам сакъзът, /в превод от турски „борова дъвка”/ неслучайно “съпровожал” сладките удоволствия при търговското им предлагане. Тази изключително полезна за здравето дъвка се приготвя от смолата на дърво, което вирее най-добре в средиземноморските страни. У нас я внасяли от Турция и Гърция. В Гърция тази смола наричат „мастикс”. Употребява се още за производството на лакове, мастило, има приложение в официалната медицина. У нас чам сакъз, примесен с пчелен восък, давали на децата при различни възпаления в устната кухина, както и при стомашни проблеми. Компреси, напоени с настойка от смолата, и до днес се използват при болки в гърба. Но и малки, и големи понякога дъвчели борова дъвка просто за удоволствие. Мастикс ще намерите и днес в българските аптеки. Той е част от редица народни рецепти, които все още се прилагат доста широко.
Десето издание на Националния фестивал на лавандулата се провежда на 14 и 15 юни в чирпанското село Средно градище. Там са едни от най-старите лавандулови насаждения в страната, които съществуват повече от 80 години. Концепцията на празника е..
На днешния ден, 13 юни, православната ни църква отбелязва Възнесение Господне, когато възкръсналият Христос се възнася отново на небето при Своя Отец. Големият християнски празник е винаги в четвъртък, на четиридесетия ден след Възкресение Христово...
В пловдивското село Златитрап днес, 11 юни, от 11.30 ч. ще открият в национален мащаб жътвената кампания 2024-та. Събитието е част от европейската инициатива "Хляб на мира" , която обединява дванадесет държави от Централна и Източна Европа...