На бял кон, облечен с копринена риза, Свети Атанас отива в гората и се провиква: „Иди си, зимо, идвай, лято!”. Според народната вяра, той прави това всяка година на 18 януари – зимният Атанасовден или Среди зима, както се нарича този празник в народния календар. На светеца са посветени приказни поверия, от векове българите го почитат със специални ритуали.
Църковният празник е на същия ден (18 януари). Тогава православието почита паметта на Свети Атанасий – патриарх на Александрия от 328 до 373 година. Виден богослов и радетел за чистотата на вярата, той е първият разпространител в Европа на монашеството, възникнало в Египет. Известен е и с това, че яростно се противопоставял на еретиците, последователи на Арий. За тези си дела той е възвеличен още от ранното християнство като „Велики”.
Една легенда разказва как Господ решил да раздели света между шестимата братя-юнаци. На Атанас се паднали ледовете и снеговете. Затова народът ни го почита като покровител на зимните бури. От неговия ден започва преходът от зима към лято, а светлата част на денонощието се удължава „с по едно просено зърно”. Според вярванията, Антон и Атанас са покровители на чумата и шарката. Болестите се раждат на Антоновден, а на Атанасовден започват да обикалят по света. За да ги умилостивят, жените приготвяли обреден хляб без квас, намазвали го с мед и го раздавали на близки и роднини. В средата на питките забождали босилек – растението, за което народът ни вярва, че носи здраве и пази от лошите сили. На Атанасовден съществували и редица ограничения за извършване на определени дейности. Жените не плетат, не предат, не се приготвят боб, леща и пр. Според поверието, така болестите няма да се разсърдят и бързо ще напуснат дома, а децата няма да се разболяват от шарка.
В представите на народа ни Атанас или Танас, както още го наричат, е част от голямо небесно семейство. Негови братя са светците Никола, Илия, Василий и Петър. А Свети Антоний е негов близнак. Затова и празниците им са един след друг – Антоновден се отбелязва на 17 януари.
© Снимка: БГНЕС
Според народните приказки Антон и Атанас били ковачи. Работели те веднъж, желязото прегаряло в пещта, а Атанас нямало как да го хване с голи ръце. Тогава му дошло наум да си помогне с две метални пръчки. В ковачницата имало едно куче, легнало на пода. Светецът решил да направи метален инструмент, наподобяващ свитите отпред крака на животното. И така изобретил ковашките клещи. А от този момент братята станали покровители на ковачи, ножари и железари. В тяхна чест представителите на тези професии правели курбан всяка година на Атанасовден. Тази традиция е запазена и до днес в различни краища на страната ни. Интересен обичай е описан в някои села от Северна България. Събирали овните насред селото и ритуално ги „лекували” от чума. След това избирали няколко от най-добрите овни, за да ги принесат в жертва на Бога. Приготвяли курбан за цялото село.
На Атанасовден в някои райони извършвали ритуали за побратимяване, убедени, че братята-близнаци Антон и Атанас ще бдят над побратимите и ще покровителстват тяхното родство. Народът ни намира тази форма на роднинство за изключително важна. Хората, избрали да станат побратими, се задължавали до края на живота си да се отнасят един към друг с почит и уважение – така, както били възпитавани да се отнасят към кръвните си роднини. Семействата на побратимите също ставали роднини. И курбанът, и общата трапеза след побратимяването неизменно завършвали с весели хорà, в които се включвали млади и стари.
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..