Благородният елен е най-ценният дивеч останал ни на Стария континент. Красивият му силует може да се види често сред рисунките на диви животни в древните тракийски гробници, открити по нашите земи. В края на 30-те години на миналия век обаче благородният елен е бил почти на изчезване в България.
Положени са големи усилия за увеличаване на популацията му и днес това благородно животно се среща във всички български планини и в гористите части на равнините в Добруджа и Лудогорието. Именно в България е отстрелян световният рекорд на трофей от благороден елен с оценка 273,6 точки по CIC. Страната притежава 15 трофеи с оценка над 250 т. по CIC. Десет от първите 20 трофеи в света са български. Предлагат се трофейни екземпляри с тегло на рогата от 7 до 14 kg. Според ловната статистика числеността на благородния елен в българските гори възлиза на около 23 000 бройки. Те обаче не са равномерно разпръснати из планините. Можете да ги срещнете например в Западните Родопи, но не и в източната им част, където българо-холандският проект „Новото тракийско злато” работи не само за опазване на биоразнообразието, но и за връщането на някои изчезнали видове. Един от тях е именно благородният елен.
Защо е необходимо това красиво животно да бъде отново сред обитателите на източно-родопските гори?
Отправяме въпроса към Стефан Аврамов, координатор „Защитени територии и опазване на видове” в Българската фондация „Биоразнообразие”.
Това животно в миналото се е срещало широко в Източните Родопи и ние просто възстановяваме един елемент от природата, който е изчезнал вследствие на човешката намеса. Би могло да се каже, че благородният елен е почти напълно изчезнал там. Периодично през няколко десетилетия се пoявяват мигриращи животни. Има животни от този вид точно на границата между Източните и Западните Родопи в Държавното ловно стопанство „Женда”. Но не можем да очакваме естествено възстановяване на вида поне не в следващите няколко десетилетия. Благородният елен се е запазил основно в държавните ловни стопанства, където контролът срещу бракониерството е много по-сериозен, обяснява експертът. Има ловни стопанства в Северна България, където се отглеждат по над 1000 благородни елена.
Природата е нещо като часовник, от който, като махнеш някое зъбно колело, нещата много се променят. Ние се опитваме да връщаме в механизма изпадналите му зъбни колела – дава своята метафорична дефиниция на равновесието в природата Стефан Аврамов.
Как изглежда „часовниковият механизъм” на Източните Родопи днес?
Установени са общо 4329 животински вида, от които 278 вида птици. Районът е своеобразна крепост за вълци, чакали и видри в България. Кафявата мечка също започна да се връща в тази част на планината през последните години. И още една специфична отлика подчертава експертът.
© Снимка: БГНЕС
В Източните Родопи се намира единствената популация на белоглави лешояди в България – има около 50 гнездещи двойки. Там редовно се появяват черни лешояди, срещат се може би три четвърти от гнездещите двойки египетски лешояди, както и няколко двойки скални орли. В бъдеще, след няколко десетки години, благородните елени биха били естествена хранителна база за тези грабливи птици. А благородният елен ще бъде разселен в границите на Държавното ловно стопанство „Студен кладенец”, защото то се охранява. Еленът е много желан обект за бракониерство, тъй като е голям и има много месо. Поне на първо време месото ще продължи да бъде водещо за бракониерите. Големите трофеи ще израснат чак след 7-8 години и тогава ще започнат да блазнят бракониерите. Ние предоставяме благородните елени на ловното стопанство, което ги охранява и отглежда. А когато те пораснат, след 10 години, стопанството ще може да печели от устойчивия им лов.
© Снимка: БГНЕС
Миналата есен проектът „Новото тракийско злато” започна реинтродукция в Източните Родопи на дивите коне тарпани. Тази година е ред на благородния елен. Предвижда се тази пролет до 15 благородни елена да бъдат доставени за разселване в ловното стопанство „Студен кладенец”. След 40-дневен карантинен престой те ще бъдат преместени в оградена площ от 20 ха. През юни елените трябва да бъдат пуснати в природата, като преди това на някои от тях ще бъдат поставени GPS/GSM предаватели, за да сме в течение на това къде се движат и какво правят. За да бъде гарантирано опазването им, ловното стопанство ще осигури допълнителна охрана. Целта на проекта е след десет години в тази част на Източните Родопи да има популация от минимум 50 свободно живеещи благородни елена.
Няма задържани за снощните безредици пред Народния театър "Иван Вазов" в София при протест срещу постановката "Оръжията и човекът", режисирана от Джон Малкович. Това обяви пред БНТ министърът на вътрешните работи Атанас Илков. Служебният..
На 8 ноември Стопанската академия „Димитър А. Ценов“ в Свищов тържествено отбеляза патронния си празник и навършването на 88 години от откриването си, съобщи БТА. В знак на признателност, пред паметника на дарителя Димитър Ценов венци и..
Протестът пред Народния театър е бил заявен и по този повод са били ангажирани над 60 служители на реда за да охраняват театъра. Пред БНТ служебният министър на вътрешните работи Атанас Илков посочи, че след възникването на напрежението са били..
От Варна към Антарктида, днес – 7 ноември, потегля 33-тата българска полярна експедиция. За трета поредна година нашите полярници ще плават към Ледения..
Трийсет и третата българска полярна експедиция се отправя към Антарктида, за да продължи научните си проучвания в сътрудничество с учени от различни..
Премиерата на документалния филм "Кой е професор Чирков" ще се състои тази вечер в столичното кино "Люмиер". Режисьор е Елени-Маргарита Нейкова-Елма,..