Най-добра организация е създадена в Четвърти окръг. На 19 април 1876 година в Копривщица е изпратена група заптиета, която да арестува председателя на местния комитет Тодор Каблешков. На 20 април копривщенци атакуват конака. Църковните камбани забиват, по улиците се стичат революционери, облечени с униформи. Хората празнуват първия ден на свободата, а специални куриери тръгват към Панагюрище и околните села, за да занесат т.нар. „Кърваво писмо” с вестта за избухване на въстанието. Още същия ден населението в Панагюрище се надига, а Бенковски събира конен отряд, останал в историята като „Хвърковатата чета”, с който тръгва да обикаля селищата и да ги призовава на бунт. Много бързо въстават цялото Средногорие, селищата по десния бряг на река Марица, както и част от родопските села.
В началото турските власти са смутени, но много скоро към въстаналите селища, освен редовна армия, е хвърлен и многохиляден башибозук. Първа пада Стрелча, а след нея е превзета и Клисура. На 26 април започват тежки боеве и за Панагюрище, и след четири дни столицата на окръга е превзета. Врагът превзема и Брацигово, Перущица и Батак. В Батак в продължение на няколко дни са посечени или изгорени живи над 3000 човека.
Междувременно, когато в Четвърти окръг се водят кръвопролитни сражения, „Кървавото писмо” е занесено в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не придобива такива размери. В Първи окръг решават да се вдигнат на бунт на 28 април, но само ден преди това властите извършват арести в Горна Оряховица, Търново, Севлиево и Троян. Въпреки удара, нанесен на революционерите, все пак избухва бунт, който обхваща първоначално районите на Бяла черква, Михалци и Мусина. Под водачеството на поп Харитон е организирана голяма чета, която е обградена в Дряновския манастир, а съпротивата на защитниците на обителта е сломена едва след девет дни. Трагична е съдбата и на другите две чети, сформирани в Търновски окръг – на Цанко Дюстабанов и Тревненската начело с Христо Патрев. В борбата за освобождение се включват и Ново село, Кръвеник и Батошево, като Батошевският манастир е опожарен и разграбен на 9 май.
Във Втори революционен окръг не се стига до масово въстание, а преди пристигането на „Кървавото писмо” турската полиция задържа по-изявените дейци в Сливен. При тези обстоятелства Иларион Драгостинов и Георги Обретенов се присъединяват към четата на Стоил войвода, която след няколкодневен поход, сражавайки се с изпратените потери, е обградена и разбита на 13 май.
Община Варна организира честване за 150-годишнината от рождението на големия архитект Дабко Дабков (21.01.1875 г. – 08.04.1945 г.). Годишнината ще бъде отбелязана днес, 21 януари, с беседа в Общината от 16:00 ч. на тема "Човекът-архитект Дабко..
На 21 януари Православната църква чества преподобни Максим Изповедник и светия мъченик Неофит – небесни покровители на двамата предстоятели на Българската православна църква – приснопаметните патриарх Максим и патриарх Неофит...
Много граждани се възползваха от възможността да видят Енинския ръкопис и Аргировия триод, които бяха изложени днес, 20 януари, за два часа в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Събитието се състоя по повод 1170 години от..
Навършват се 131 години от рождението на Цар Борис Трети, останал в българската памет с даденото му от народа и историята определение –Обединител...
На 29 януари Православната църква чества Пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец и свети мъченик Димитрий Сливенски. Игнатий Богоносец е роден..
На 30 януари Православната църква чества светите Три светители – Василий Велики, Григорий Богослов и Йоан Златоуст, както и свети свещеномъченик..