Перперикон се намира на 470 м надморска височина, близо до град Кърджали. Изсечен в скалите, той е един от най-древните монументални мегалитни паметници. Събрал е в себе си много история, писана и неписана, обхванала няколко епохи. Там, според учените, се е намирало прочутото светилище на бог Дионис, а пророчествата, направени в него, се сбъдвали. Неслучайно прочути личности от миналото се обръщали към жриците, които извършвали винено-огнения ритуал.
Името на древния култов център идва от старогръцки. Хиперперакион означава „много голям огън”. Така се наричала и златна монета с увеличено съдържание на благороден метал, която започнали да секат във Византия през 1082 г. Връзката между името на монетата и скалния комплекс историците намират в местните находища на злато. Галериите, от които траките, а по-късно и византийците добивали злато, са на два километра от скалния град. Скоро след паричната реформа сложната дума била съкратена. Така се появило последното наименование, с което Перперикон е останал в историята. Остава загадка как се е наричала тази местност в предишните епохи.
Първите следи от живот са от късната Новокаменна епоха – в края на шестото и начало на петото хилядолетие пр.н.е. Още от онова време той е бил обект на обожествяване. Краят на Каменно-медната епоха е следващият исторически отрязък, за който има доказателства, че големият скален масив е бил култово място. Първото светилище е на Бога-Слънце. То се намира в близост до т.нар. Овална зала, където в по-късно време било построено светилището на Дионис.
След като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището, чак до небето – знамение като това, което получил и самият Александър Велики, когато принасял жертва на същия този олтар. Думите са от „Хроника на римските цезари”, написана от Гай Светоний Транквил преди векове. Разказват за пророчеството, направено по молба на Октавиан, римски пълководец, бащата на Август, който по-късно става император. Според хроникьора Октавиан водил войската си някъде из отдалечените части на империята и в Свещената планина на Дионис се допитал до оракула на бога за сина си. Било му потвърдено от жреците, че синът му ще стане господар на целия свят.
Това писмено доказателство цитират историците. За него ще ви разкажат и екскурзоводите, ако решите да се изкачите по стръмната пътека нагоре. Обиколката трае около час и половина. И непременно трябва да изберете подходящи метеорологични условия – температурите да са приятни и предишното денонощие да не е валял дъжд.
Буквално на всяка крачка Перперикон ще ви разкрие частица от необятната си история. Тук са сравнително добре запазените помещения от времето на траките. Най-впечатляващи са трите етажа на култовия комплекс, посветен на Дионис. В Церемониалната зала са съхранени каменните пейки и стъпала. Ще видите и каменния трон, изсечен високо в скалите, разположен на място, което слънцето огрява през целия ден. На най-високия етаж е самото светилище, в което се извършвал винено-огненият ритуал. То е високо три метра, два метра е диаметърът му. При първите разкопки в началото на 80-те години на ХХ век, екипът, ръководен от известния археолог Иван Балкански, открива каменен саркофаг. Той тежал около два тона. Независимо от големите му размери и тегло, саркофагът бил вдигнат веднага с военен вертолет. Не се знае нито какво е било съдържанието му, нито къде е отнесен. Тайна, която може би ще бъде разкрита някога.
Из цялата местност са разпръснати десетки каменни вани, в които правели виното, използвано при култовите практики. Милен Филипов, екскурзовод на Перперикон, разказва.
В долния ляв ъгъл на всяка вана се вижда каменният улей, през който изтичала ритуалната течност. Ние ги наричаме шарапани. Не знаем как древните траки са ги назовавали. Но съдейки по техния брой и големина, виното, произвеждано в тях, е било в огромни количества. Наскоро бяха открити и значителен брой глинени делви, много добре запазени. В по-големите са съхранявали жито. А по-малките били предназначени за виното.
През целия езически период на Римската империя светилището е функционирало. Стопаните са представители на тракийското племе беси, които били в съюз с римляните. През 393-98 г. бесите са покръстени. Светилището става излишно, дори се превръща в пречка при налагането на новата религия. Засипват го с пръст. И така правят огромна услуга на учените от ХХІ век, защото огромният почвен масив съхранява изключително добре ритуалното помещение.
В края на ІV век е построен и раннохристиянският храм, който също беше открит сравнително скоро. Почти изцяло е запазен керамичният олтар. Негово копие днес стои в очертанията на църквата. Оригиналът се съхранява в Районния исторически музей на град Кърджали. Там са и многобройните предмети от различните епохи, намерени в района.
Перперикон е страхотно и силно енергийно място – казва още Милен Филипов. Много хора казват това, аз самият го усещам – продължава той. Разбира се, човек трябва да има по-изострена сетивност. Учените също разсъждават по този въпрос. Някои твърдят, че тук има по-особено космическо влияние. Други намират причината в голямото количество мед в скалите. Не е случайно, че хилядолетия тук са се извършвали религиозни церемонии – чак до идването на османските турци, когато животът на Перперикон замира.
В своята многовековна история етрополският манастир „Св. Троица“, наричан още „Варовитец“, пази светли страници, изписани от калиграфи, изрисувани от изкусни художници. Тук преди стотици години се е развила и процъфтяла една от най-продуктивните..
Нос Калиакра е едно от най-живописните места на българското Черноморие, врязващ се 2 км навътре в морето. Склоновете му се спускат отвесно от 60-70 м височина. В тях вълните са издълбали дълбоки ниши и пещери, в които до 1981 г. намира убежище..
В резултат на ерозивните ледникови процеси през кватернера, във високите части на Рила са се образували множество езера, които са съществен елемент от високопланинския ландшафт. Веригата на Седемте рилски езера е най-дългата, най-живописната и..
Разкъсана облачност
Предимно облачно