„Непознатата Гóра” е новата книга, с която Веселка Тончева ни кани на интересно културно пътуване из Балканите. Изданието е посветено на гораните – една от славяноезичните общности, които се вписват и в нашата културно-историческа и езикова традиция. Доц. д-р Веселка Тончева е етномузиколог и етнолог от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. Тя изследва гораните от 2008 г. и в книгата съсредоточава своя научен интерес главно върху общността на територията на Албания.
Областта Гóра е разположена между планините Шар, Кораб и Коритник в днешните републики Албания (9 селища), Косово (19 селища) и Македония (2 селища). Освен че в книгата „Непознатата Гóра” се намират песни, които за първи път се записват, нотират и обнародват както у нас, така и на Балканите, читателят може да се запознае с езика, идентичността и религията на общността. По думите на авторката, още по времето на Османската империя гораните са припознавани като едни от най-изкусните майстори на бозата. И днес в България могат да се открият горански сладкарници. Авторката отделя място и на темата за гурбетчийството. Ако от средата на XIX в. гораните започват да се занимават със сладкарство, то по-рано основният им поминък е било овчарството.
В последната част на книгата се описва тяхната календарна и семейна обредност. С особен интерес се четат редовете, посветени на Гергьовден и сватбата. Авторката отбелязва, че младите се вземат само по любов и уговорени бракове няма нито сега, нито в миналото. Преди да се сгодят официално, в отношенията на момичето и момчето се наблюдават два етапа. Първоначално те са т.нар. гледаници. „Гледането например означава той да ходи под прозореца й или на оградата. В публичното пространство не се срещат. Срамота е. Говорят си по мобилни телефони” – обяснява доц. Тончева. През втория етап те стават деаданици, тогава момичето се дава за булка.
Сватбата продължава два дни. Първият ден се организира от семейството на момичето, а втория – от това на момчето, разяснява д-р Тончева. – В къщата на девойката се събират нечетна бройка близки от момчешкия род. Това са бащата, вуйчото и братовчеди, които гораните наричат алищари. Те носят дрехи и украшения, с които младоженката се гизди на следващия ден. Всъщност вторият ден е същинската сватба. Алищарите задължително се гощават с животно, главата на което се сервира на вуйчото. Братът на майката е най-важният в горанската сватба. Изследователите на древни племена казват, че това е едно много старо мислене. Всяка порция месо, което се поднася, е наречена. Много интересен момент от сватбата е свързан с байрака. В с. Шищавец, където записвахме, имаше два такива байрака. Сватбеното знаме се прави от семейство на починало неженено момче. Вярва се, че по този начин на починалото момче му се намира невеста на онзи свят. И това е белег за архаично мислене. Байракът се украсява с кърпи, дарове и вещи на момчето. Видяхме например поставени негова снимка и часовника му. На всяка сватба има ритуално вземане на байрака, което се съпровожда от музиката на зурлите. Сватбата завършва с връщане на знамето. Друг любопитен момент представлява мъжкото хоро, което се играе, докато се чака да се изведе булката. За младите момчета е въпрос на чест да се хванат на хорото.
© Снимка: Веселка Тончева
Детайл от невестинска носия от с. Шищавец
Най-големият празник за гораните е Гергьовден. По религия те са мюсюлмани, но като цяло общността късно е приела исляма – в началото на XIX в., отбелязва доц. Тончева и допълва: „Това явление в Гóра се обяснява с освобождаването от данъци в Османската империя. Местните пазят спомен за християнското минало. Знае е се къде е била църквата в селото и много практични неща за християнските празници. Останал е този пласт, който е функционирал най-устойчиво – фолклорното християнство. За самия светец не знаят нищо.” Авторката обяснява, че честването на Свети Георги е насложено върху старото земеделско деление на годината. Според народния календар от Димитровден започва зимата. Тогава гораните се насочвали с овцете си към Беломорието. Докато на 6 май, Гергьовден, започва лятото и те се връщали по родните си места. Тогава природата се събужда за нов живот. Всички ритуални действия за Гергьовден имат за цел да осигурят плодородие за следващата година – „добра реколта, да няма суша, да няма град, добитъкът да се множи и да дава мляко”.
© Снимка: Веселка Тончева
„Одене на травке” – бране на билки на 5 май преди изгрев слънце в с. Борье
В двете села Борье и Шищавец, където съм била за празника, съществува комплекс от ритуали – казва Веселка Тончева. – Преди изгрев слънце се ходи за бране на цветя и билки. Цветята се слагат във водата, с която се къпеш, за да си здрав. При обливането с водата се казва: така, както водата тече надолу, така и аз да раста нависоко. Дори в с. Шищавец водата се топли с дърва, които се събират на точно определен ден. Гората, от която се вземат дърветата, се определя като свещена и само на 6 май е позволено да се ходи там. Билките се дават на животните, също за здраве. Къщата се пръска с вода, за да се предпази от зли духове. С предпазваща цел се поставят и върбови клонки на нивата. Интересни са ритуалите с яйцето и рязането на косата. Взема се сурово яйце и с черупката символично се натрива цялото тяло, а после то се сварява и изяжда. На 6 май момичетата от с. Шищавец ходят на реката и отрязват върховете на косите си. Вярва се, че ако на този ден се пусне коса по течението на реката, тя ще започне да расте по-бързо, защото тогава и природата разцъфва. Последният ден се ходи на теферич. Местните казват, че най-хубаво е да се живее в Гóра шест седмици преди и шест седмици след Гергьовден. На празника се коли агне и се яде обредна храна. Интересен е моментът с хорото, когато цялото село се събира под звуците на зурли и тъпани. Цял ден момичета и момчета, облечени в традиционни носии, се хващат на хорото. Все още се пеят някогашните обредни песни, като за всеки един ритуал се изпълнява определена мелодия.
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
За двадесет и трета година екипът на „Банско филм фест“ ще пренесе публиката до едни от най-екстремните точки на света посредством 75 филма от 39 държави. "Всички те са премиерни, за част от тях прожекциите в Банско ще са световни премиери", каза за..
Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..