Музеят е създаден, за да се разкрие пред посетителите архитектурата, битът и стопанското минало на Габрово и Габровския край от периода на Възраждането – започва разказа си Петя Бонева. – Това е втората половина на XVIII и XIX век. Това е и времето, през което в града се развиват над 26 занаята. Техните изделия достигат до пазарите на Букурещ, Виена, Марсилия, Анадола и други близки и далечни за България места.
В Архитектурно-етнографския комплекс се намира единствената в страната ни сбирка на т. нар. народна техника на вода (водни съоръжения). Тя съдържа десет обекта и е една от богатите и добре организирани технически колекции сред европейските музеи на открито.
Това е причината водното колело да се превърне в емблема на „Етъра".
Най-важната особеност е, че всички обекти и в момента са в действие – точно така, както е било в миналото – уточнява г-жа Петя Бонева. – Всичко е представено в естествената
си среда и в оригиналните размери – истинска илюстрация на рационалните технически решения и
изобретателния ум на габровци от епохата на Възраждането. Етнографският комплекс представлява умален вариант на някогашно Габрово.
В занаятчийската чаршия могат да се видят 16 образци на балканската архитектура, които разкриват самобитния талант на възрожденските строители. И днес в „Етъра", както е било някога, занаятчиите сами произвеждат и продават изделията си. На живо може да види как се изработва всеки един предмет от глина, кожа или дърво, и то със същите инструменти, с които се е работело някога. Над двайсет са в момента действащите и изключително атрактивни за посетителите занаяти – казва Петя Бонева.
През песните и танците от българския фолклор тук оживява богатото духовно наследство на нашия край. По време на големи празници от календара ни като Лазаровден, Гергьовден, Еньовден се правят възстановки на обичаите, свързани с тях. В последната събота и неделя от месец август се представя етнографското многообразие на българските земи чрез възстановки на сватбени обичаи. „Етъра" има дългогодишна традиция и в работата с деца – допълва г-жа Бонева. – Малките любители на историята и етнографията участват във възстановки на всички традиционни празници. Всяка година се провеждат и детски конкурси за изработване на сурвакници, мартеници и плашила.
В „Етъра" могат да се чуят и изпълнения на фолклорни състави, които разкриват музикалното богатство на българския народен талант. Всяка събота и неделя през летния сезон се правят демонстрации на различни стари домашни занаяти. На открито или пък в някоя от къщите на занаятчийската чаршия може да се види как се боядисват тъкани с растителни багрила или как се плетат изделия от царевична шума. Кулминацията в културния календар на „Етъра" е Международният панаир на народните занаяти. Той се провежда всяка година в началото на септември. Тогава в комплекса се събират майстори и посетители от цялата страна и от чужбина. По този начин се запазват културните традиции и се поддържа жив интересът към българските народни занаяти – казва ни с покана да посетим „Етъра" Петя Бонева.
Снимките са предоставени от екипа на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър”
В разгара на туристическия сезон, пещера "Магурата" посреща средно между 1000 и 1500 души на ден. Природната и археологическа забележителност, разположена недалеч от град Белоградчик , е с колосални размери и наподобява подземна катедрала. Туристите..
Църквата „Свети Георги Победоносец“ се намира в квартал Колуша − гр. Кюстендил, в подножието на Осоговската планина. Обявена е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата от национално значение. Проучването и реставрацията на..
Не е нужно да пропътуваме хиляди километри, за да достигнем истински свети места за християните и да пием от чудотворния извор на православната вяра. Българските земи са осеяни със стотици църкви и манастири, въздигнати с вярата и надеждата..
Разкъсана облачност
Ясно