Влажните зони бавно и сигурно свиват териториите си върху картата на света, обричайки на изчезване хиляди редки видове растения и животни. В Европа явлението е особено видимо в Средиземноморския район, част от който е и нашето Черно море. Как да бъде спасено гаснещото биоразнообразие в крайбрежните лагуни и солници – отговора търси пилотен проект по програма „Лайф плюс” на ЕС, която включва три държави – Франция, Италия и България.

Амофила аренария /Аmmophila arenaria/

В тази компания единствено България няма проблем със своите солници – тези около Поморийското и Атанасовското езеро, тъй като те все още са действащи и това поддържа специфичното разнообразие на животни и растения, привикнали да живеят в засолена среда. В това отношение повече работа по проекта ще имат природозащитниците от Регионалния природен парк „Молентарджиус – Солници” в Италия, както и Регионалния природен парк „Камарг” в Южна Франция, и солодобивната компания CSME, част от френската „Сален груп”. Много солници там вече са закрити, включително и доскоро най-голямата в Европа, „Сален дьо Жиро” в Камарг. Това е заплаха за много редки видове, зародили се в тях през дългите години, а понякога и столетия експлоатация. Изходи от ситуацията ще търсят заедно участниците в проекта от Италия и Франция. Ще бъде разработен пилотен проект на план за управление на защитена зона „Солници Червия” в Италия.

Морски ветрогон /Eryngium maritimum/

България ще се присъедини към своите партньори в проекта „Екологично управление и консервация в Средиземноморски солници и крайбрежни лагуни –MC SALT” единствено по отношение на морските лагуни, каквато е Поморийското езеро, недалеч от Бургас. В обхвата на проекта влизат още защитени зони, включващи солени ливади и степи в някои от участващите държави.

Основна цел в България ще бъде отстраняването на два инвазивни вида растения, задушаващи типичната растителност върху дюните край Поморийското езеро. Това заяви за Радио България Димитър Попов от екологичната организация „Зелени Балкани”, който ръководи изпълнението на проекта от българска страна.

Крайморско какиле /Cakile maritima/

Това са основно два вида храсти, аморфа /Amorpha fruticosa/ и спарциум /Spartium junceum/, които са чужди за нашата флора. Те идват от Северна Америка и са изключително адаптивни. Най-често се ползват за укрепване на насипи и скатове в пътното строителство. За съжаление обаче те са се разпространили и на много други места. В границата на защитената зона „Поморийско езеро” са се развили основно по дюните, разположени върху пясъчната коса, която отделя езерото от Черно море. Гъстите им храсталаци влошават състоянието на няколко типа дюнни местообитания, където те задушават присъщата тревиста растителност като амофила аренария /ammophila arenaria/ или тамарикс /tamarix tetrandra/.

По пясъчните дюни, брулени от морския бриз, традиционно растат още много други тревисти растения, чиито дълги и тънки като коси стъбла романтично се поклащат на вятъра. Сред тях заслужено носи името си морският ветрогон /Eryngium maritimum/, включен в Червената книга на България. Или още крайморското какиле /Cakile maritima/, морското зеле /Crambe maritima/, морската люцерна /Medicago marina/ е т.н. В защитената зона „Поморийско езеро” се намира и най-голямото находище на красивата синя тойна /Trachomitum venetum/, чиито дребни като мъниста цветчета могат да бъдат и розови.

Белоока потапница /Aythya nyroca/

Хубавото е, че в района на Поморие развитието на инвазивните видове, които са с много развита коренова система и многобройни семенца, са все още в сравнително начална фаза и изкореняването им се очаква да бъде успешно, подчертава Димитър Попов.

Друга част от проекта, която се изпълнява в България, се отнася до опазването на мигриращите и гнездящи в района на езерото редки или застрашени птици. Целевите видове са белоока потапница /Aythya nyroca/, морски дъждосвирец /Charadrius alexandrinus/; кокилобегач /Himantopus himantopus/, фламинго /Phoenicopterus roseus/, саблеклюн /Recurvirostra avosetta/, белочела, речна и гривеста рибарки /Sterna albifrons, Sterna hirundo, Sterna sandvicensis/, бял ангъч /Tadorna tadorna/ и др.

Саблеклюн /Recurvirostra avosetta/

За първи път в границата на защитената зона „Поморийско езеро” изграждаме гнездови кутии, нещо като камери, които се вкопават в бреговете на езерото и създадат условия за гнездене на белия ангъч, разказва експертът. Това е патица, която за разлика от повечето други видове, не гнезди в тръстиките, а в дупки в земята. Другата ни дейност е да изградим платформи за гнезденето на водолюбиви птици, обект на защита. Това са например гривестата рибарка, саблеклюнът, кокилобегачът, белочелата рибарка, морският дъждосвирец. Те не само са част от Червената книга на България, но са защитени и от множество национални закони и международни споразумения, сред които и Европейската директива за опазване на дивите птици.

Друга цел на проекта е противодействието на един много сериозен и по-глобален проблем, засягащ като цяло крайбрежните лагуни в Средиземноморието, включително и в Черно море. Това е заплахата от превръщането им в урбанизирани територии.

Снимки: wikipedia.org