Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Припаднала тъмна мъгла”

Снимка: архив

Според справочниците, мъглата представлява кондензирана водна пара във вид на микроскопични капки в приземния въздушен слой. При температура под нулата мъглата е съставена от ледени кристали. С други думи, тя е облак, който започва от земната повърхност и намалява видимостта. Появява се най-често през есента, когато въздухът се охлажда по-бързо от земята или водата.

В много пословици, гатанки и песни се споменава това природно явление, например „вятър и мъгла” – с други думи неясна работа. И до днес употребяваме редица изрази, в които народът ни използва мъглата, за да определи глупави, нелогични или недобре свършени неща. „Влачи се като мъгла без вятър” означава всъщност пълен застой. А изразът: „В главата му е пълна мъгла” едва ли се нуждае от обяснение. Дори има хора, „украсени” с прякора „Мъглата”. При това – не един и двама.

Народът ни вярва, че когато Господ разпределял земята и небето, дал на Свети Илия гръмотевиците, облаците и мъглата. „Да си лети над ясното небе, да си лети по тъмни облаци, да си сбира мъгли и облаци, да заключва Черното море…” – се казва в една народна песен.

Когато падне мъгла, опасности грозят всички – и хора, и животни, и растения. Затова най-разпространеното вярване е, че това е лошо, „дяволско нещо”.

В народните приказки и поверия мъглата винаги е жена. В някои присъства като Баба Мъгла. В други е магьосница, която омайва хората, за да вземе от полето плодовете на техния труд. Много разпространено е вярването, че е млада девойка, сестра на облаците – млади момци. Случило се така, че направила голям грях и Господ я затворил в пещера, а ключовете дал на Свети Илия. От мрачния затвор излизала само по желание на Господ или на светеца-ключар. Щом я пуснат навън за малко, тя пълзи ниско над земята, защото се срамува от греховете си и не смее да се издигне високо при братята си. Мъгла има във всяка планина и когато Господ заръча, отдушникът на пещерата се отваря и тя излиза и пада на земята или покрива планината. В някои приказки мъглата е пазена от чудовища. В други – тя самата е хала, която изяжда пшеницата и гроздето.

Това вярване се отнася за гъстите облаци, които покриват с дни, а понякога и със седмици полета, падини и долове. Те пречат на растенията, спират слънчевите лъчи за дълго време и често съсипват реколтата. За това явление в песните се казва: „Не било гъста мъгла, най било сура ламя – да си яде бяла пшеница и да зобе (яде) бяло грозде”.

„Колко са мъгли по Дунав (или по морето), толкова са мъките от мене, либе, по тебе” – подобни текстове ще открием във всички фолклорни области. Понякога мистичното явление се споменава и с положителен знак. С мъгла се оприличава голямото стадо, за което наричат коледарите в своите благословии: „Припаднала тъмна мъгла, по планини и долини. Ту припада, ту се вдига. Не е било тъмна мъгла, най е било Нойчо овчар със своето сиво стадо”. А в лазарските обредни напеви, младите момичета, които танцуват и пеят за здраве и плодородие, също покриват селото „като тъмна мъгла”.

В народната терминология мъглата е с различни характеристики – ясна, гъста, тъмна. Ясна е, когато е бяла и светла, но пак нищо не може да се види през нея. Появата на мъглата предвещава лошо време – дъжд или сняг. Някога селяните, чиито дейности пряко зависят от атмосферните условия, са изградили цяла система от „правила” за предсказване на времето. Основани са, естествено, на дългогодишни наблюдения и откриване на връзката между природните явления и метеорологичните прогнози. Повечето от тях имат локален характер. „Почти във всяко село си имат „метеорологически станции” – пише Димитър Маринов. „Ще ги наречем „мъглени”, защото има и други – „ветрени” (вятърни)” – продължава той. Става дума за определени места – върхове, възвишения и пр. Ако на някоя от тези „метеорологични станции” се появи мъгла, вече е ясно, че времето ще застудее. Ако е лято, очакват дъжд, ако е зима – сняг. Големият български етнограф привежда и много примери, които сам е описал в различни селища на страната ни.

Мъглата се появява като съвсем малко облаче, излиза от някоя пещера край селото. От цвета на мъглата пък определят дали дъждът ще бъде придружен от вихрушка, дали ще има мек и пухкав сняг или снежна виелица.

Най-опасна е т.нар. „черна мъгла”, защото дава възможност на вълците да нападат безнаказано стадата. Често е оприличавана на черна биволица. Ето и една подобна гатанка: „Черна биволица в себе си вълци крие. Що е то?”.

Ако котката не преде, когато спи, а се протяга и потрепва с ухо, ще падне мъгла – гласи друго поверие. А според една разпространена поговорка „Умно куче в мъгла не лае” – т.е. „не се бута между шамарите”.

По публикацията работи: Албена Безовска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30