На 21 януари народната традиция отдава почит на бабите акушерки – тези, които помагат при раждането и се грижат за здравето на бебето и родилката. В по-общ план Бабинден е празник на женската плодовитост, на децата и новия живот.
Фигурата на бабата заема особено място във фолклорната култура. Тя се явява посредник между човешкия свят и отвъдното – там, откъдето идват новородените деца. Самото раждане се възприема като опасен и критичен момент – както за родилката, която според поговорката е „с единия крак в гроба”, така и за новороденото, а и за цялата общност. Затова ролята на бабата е особено отговорна и към нея се предявяват специални изисквания. Според традиционните правила тя трябва да е възрастна жена, която се е „отродила”, т. е. спряла е да ражда и да води интимен живот. Тогава се смята за ритуално „чиста” и има право да бабува. Акушерката се свързва и със Света Богородица – небесната покровителка на майчинството и децата. Неслучайно преди да започне раждането, тя произнася ритуалната формула: „Помагам с ръцете на Богородица, а не с моите ръце”. И най-важното, бабата владее традиционни знания и магически техники за облекчаване и ускоряване на раждането. С билкови отвари, масажи и специални ритуали, тя помага на бебето да излезе на бял свят, а после срязва пъпната връв с нож или сърп. Пак на бабата се пада важната задача да пази новороденото и майката от болести, зли сили и лоши очи.
Празникът на бабите започва в ранни зори. Те обикалят домовете, в които са бабували през годината, като измиват и благославят децата. Понякога слагат бяла вълна на главите на момиченцата и на брадите на момченцата и наричат: „Да побелееш като бялата вълна, да остарееш като Рила и Стара планина, да се гоиш като прасенце, да си здраво като здравец!” На булките пък пожелават: „Да си сладка на мъжа си, както е сладък медът!”. После пък невестите поливат на бабата да се измие, като я даряват с кърпа и сапун, а тя пуска сапуна да се хлъзне от ръцете ѝ, за да се „хлъзга” бебето, т.е. лесно да се ражда. Около обед жените се събират в дома на бабата, като носят специално изпечени краваи и баници, варени кокошки, вино и ракия. Започва буйно пиршество, което освен веселбата има за цел символично да стимулира женската плодовитост. Ето защо ритуалът включва много елементи с еротично-брачен характер: пеят се „блажни” песни, бабата се облича в булчинско облекло, танцува със задянато на гърба ѝ бебе, окичват я със символични предмети като чушки, лук, наденици и пр. На някои места се изработват знамена, подобни на сватбените оруглици, представя се сватба от маскирани жени или пък се разиграва полов акт. Присъствието на мъжете не се допуска, а тези, които нарушат забраната биват ритуално обругавани по различни начини. Вакханалията завършва чак привечер с ритуалното къпане на бабата в най-близката река или чешма и голямо женско хоро на мегдана или в кръчмата.
В по-ново време „сценарият” на празника значително се променя. През годините на социализма 21 януари е обявен за „Ден на родилната помощ” и става професионален празник на гинеколози и акушерки. Гилдията го отбелязва със служебни тържества, а благодарните пациенти поздравяват лекарите и им поднасят цветя и подаръци. Същевременно възрастните жени, които имат вече внуци, започват да припознават празника като свой и да се събират за весели вечеринки, особено в селата и малките градчета. Освен хапването и пийването, се правят и възстановки на едновремешния Бабинден, както и на раждане в традиционна обстановка.
Снимки: БГНЕС
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..
Бъдни вечер, наричана някога и Бъдник, Малка Коледа или Неядка, била възприемана като част от тъмен, страшен период, зареден с мощен потенциал за..