В древната шумерска култура лозовият лист е символ на живота. Изсечени върху антични монети, гроздето и лозата са знак за плодородие и благополучие. У нас подобни изображения ще намерим навсякъде – в народните шевици, в бродериите, изработвани от градските жени през Възраждането, в пластичната украса на обредните хлябове. Те са и върху покритите с дърворезба иконостаси в българските храмове. Евангелските текстове сравняват Христос с лоза, а учениците му – с лозови пръчки. Според думите му, той е истинската лоза, а неговият Отец е лозарят. В християнството лозата е дърво на живота и познанието, плодовете й са символ на „надеждата за щастливия отвъден свят“. Според преданието, лозата е посадена в рая от Сатанаил. Затова и природата й не е еднозначна –едновременно е растение райско и дяволско. След потопа водата отвлича от рая една лозова пръчка, Ной я намира и я посажда на земята. Заради святата личност на Ной, Бог променя отношението си към нея. Но хората винаги трябва да имат „едно наум“. Защото тя винаги пази двойнствената си природа и може да бъде пакостлива за всеки, който прекали с единия от даровете й – виното. В българските поговорки характерът на питието също е обрисуван различно. Наричано е „веселù трапеза“, но и „разбий глава“. В земеделската ни традиция съществуват редица правила и ритуали, които съпровождат засаждането и поддържането на лозата. Вярва се, че ново лозе се засажда при пълнолуние – за да се пълнят след време бъчвите с вино. Не е добре обаче това да става във високосна година – лозите няма да дават плод. Въпреки че всичко свързано с лозето и виното се счита за мъжка работа, засаждането трябва да започне жена, родила много здрави деца. Изричайки пожелания за плодородие и изобилие, тя полива на кръст земята с вино три пъти. Чак след това мъжете започват своята работа. В деня на засаждане задължително се приготвя боб, а когато се хранят, хората произнасят пожелания – да набъбват пръчките като бобените зърна и гроздето да наедрява като тях. Разбира се, на трапезата се слага вино.
За да има добро вино, най-важен е ритуалът с хляба, наречен бъчва. Той се приготвя на Бъдни вечер от неголям къс тесто, наподобяващ дървения съд. Украсата е с тестени пръчки, подредени като обръчите на бъчвата. Стопанинът на дома символично пълни с вино хляба и отпива от него. Всички, които присъстват, отчупват по едно късче, занасят част от него и на лозето. Подобни хлябове участват в ритуалите на Трифон Зарезан, както и при засаждане на лози.
Не бива да се хвърля грозде в огъня или на мръсно място, защото от него се прави причастие. Ако грозде, чепки или пръчки се хвърлят в огъня, човек трябва да очаква гроздето да изсъхне върху лозата. Пръчките от растението, останали след прочистване на лозето, трябвало да се горят едва след Духовден – Свети Дух. Ако се наруши тази забрана, гроздето ще бъде по-малко, а зърната по-нарядко. Едно от предзнаменованията за хубаво вино през есента е наличието на много небесни дъги през лятото. Това предвещава и добра реколта от жито. В народната лексика дъгата е наричана още зунка, а в някои краища на страната – виножито. Ако в пролетната дъга червеното преобладава, виното ще е добро. Същото предсказание дава червеният цвят на лозовите пръчки през есента.
За народа ни всички дарове на лозата имат пречистващи свойства. При лечение на някои болести народната медицина препоръчва няколко дена да се пие само гроздов сок. С вино и хляб магии не могат да се правят – толкова са чисти. Дори оцетът, получен от вино, притежава силата да гони уроки. Затова деца и млади момичета, „хванали лоши очи“, се мият с оцет над огъня. У нас популярни имена са Лозан, Лозанка, Лозинка, Гроздан. Счита се, че тяхната връзка с лозата и гроздето даряват с младост и благополучие хората, които ги носят.
За поредна година Велинград кани всички почитатели на българския фолклор да се хванат на хоро край прочутите минерални извори на града. На 12 и 13 юли централният площад на Велинград ще се огласи от звуците на гайдите и тъпана по време на събитието "..
Всеки у нас още в детството си е чувал страховити истории за опасни вампири , които бродят в мрака и всячески се опитват да напакостят на хората. Днес тези мрачни дихания са ни познати най-вече от начина, по който ги пресъздават авторите на романи и..
Обредната храна е неизменна част от ритуалната система на българина. А в календара на българското село преди повече от век, храната с месо е била рядкост, общо взето 4-5 пъти в годината – Коледа, Гергьовден, Петровден, рибата за Никулден и пр. Затова..
Разкъсана облачност
Ясно