В земеделската ни традиция съществуват редица правила и ритуали, които съпровождат засаждането и поддържането на лозата. Вярва се, че ново лозе се засажда при пълнолуние – за да се пълнят след време бъчвите с вино. Не е добре обаче това да става във високосна година – лозите няма да дават плод. Въпреки че всичко свързано с лозето и виното се счита за мъжка работа, засаждането трябва да започне жена, родила много здрави деца. Изричайки пожелания за плодородие и изобилие, тя полива на кръст земята с вино три пъти. Чак след това мъжете започват своята работа. В деня на засаждане задължително се приготвя боб, а когато се хранят, хората произнасят пожелания – да набъбват пръчките като бобените зърна и гроздето да наедрява като тях. Разбира се, на трапезата се слага вино.
За да има добро вино, най-важен е ритуалът с хляба, наречен бъчва. Той се приготвя на Бъдни вечер от неголям къс тесто, наподобяващ дървения съд. Украсата е с тестени пръчки, подредени като обръчите на бъчвата. Стопанинът на дома символично пълни с вино хляба и отпива от него. Всички, които присъстват, отчупват по едно късче, занасят част от него и на лозето. Подобни хлябове участват в ритуалите на Трифон Зарезан, както и при засаждане на лози.
Не бива да се хвърля грозде в огъня или на мръсно място, защото от него се прави причастие. Ако грозде, чепки или пръчки се хвърлят в огъня, човек трябва да очаква гроздето да изсъхне върху лозата. Пръчките от растението, останали след прочистване на лозето, трябвало да се горят едва след Духовден – Свети Дух. Ако се наруши тази забрана, гроздето ще бъде по-малко, а зърната по-нарядко. Едно от предзнаменованията за хубаво вино през есента е наличието на много небесни дъги през лятото. Това предвещава и добра реколта от жито. В народната лексика дъгата е наричана още зунка, а в някои краища на страната – виножито. Ако в пролетната дъга червеното преобладава, виното ще е добро. Същото предсказание дава червеният цвят на лозовите пръчки през есента.
За народа ни всички дарове на лозата имат пречистващи свойства. При лечение на някои болести народната медицина препоръчва няколко дена да се пие само гроздов сок. С вино и хляб магии не могат да се правят – толкова са чисти. Дори оцетът, получен от вино, притежава силата да гони уроки. Затова деца и млади момичета, „хванали лоши очи“, се мият с оцет над огъня. У нас популярни имена са Лозан, Лозанка, Лозинка, Гроздан. Счита се, че тяхната връзка с лозата и гроздето даряват с младост и благополучие хората, които ги носят.
Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..
Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..
Според османски документи край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..
Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в..