Макар и да присъства навсякъде, за любовта няма специално отредена дата във фолклорния календар. Затова пък има легенди, поверия и строги морални правила, посветени на нея. Макар и неписани, а предавани през поколенията, тези правила имали силата на закон, чието нарушаване се наказва и от Бога, и от хората. Интересните истории, записани от българските изследователи, както и текстовете на някои народни песни показват любовта през различен ъгъл – този на традиционните вярвания и забрани, понякога в сериозно противоречие с човешките желания.

Както знаем, февруари е месецът, в който ритуали и обреди трябва да осигурят добра реколта от грозде, хубаво вино и много мед. А също – да предпазят от някои полски вредители и от болести по добитъка. През Малък Сечко (народното име на февруари) у нас се отбелязват и т.нар. „подвижни“ празници, които се определят от началото на Великденските пости. Сред най-обичаните и почитани дати е Трифон Зарезан, когато е позволено и дори задължително виното да се лее без мяра.  Ще попитате защо именно сега ви разказваме любовни истории? Дали не е заради мислите, които понякога се раждат след чаша-две от „напитката на боговете“? Връзката е по-скоро външна. Във фолклорния календар Трифунците продължават три дни – от 1-ви до 3-ти февруари. Така е по „нов стил“, но у нас се отбелязва и старата дата. „Закройването“ на лозята (подрязването) е един от най-важните моменти от обичая. Според потомствените лозари е по-добре да се извърши на 14-ти февруари (по стар стил). Както е известно, това е денят на католическия Свети Валентин, настанил се и сред по-новите български традиции. А „месецът на виното“ гостоприемно добави и любовта в „торбата с празници“.

Някога родителите избирали брачните партньори на своите деца. Важни били няколко неща – произходът, авторитетът, с който се ползва родът, но и личните качества. В някои райони на страната организирали т.нар. „хора за сгляда“. Обикновено на Петковден (14 октомври) на мегдана се завъртало смесено хоро, на което се залавяли всички девойки в предбрачна възраст. Бъдещите им свекърви ги оглеждали внимателно, за да направят своя избор. За съвременните младежи звучи като невъзможна история, но някога техните връстници били длъжни да се подчинят. Много песни са създадени за несбъднатата любовна мечта, много горчиви думи са вплетени в тъжните им мелодии. Сюжетите далече не са „морализаторски“, показват сблъсъка на човешката природа със строгите норми на патриархалното общество. Запазени са и легенди с  драматична развръзка. Една от тях дори е дала името на няколко възвишения в Средна гора. Красива девойка обикнала двама ергени. Решила да направи своя избор като направи състезание между тях. Отвела ги в планината. Тя самата се качила на висок връх. На младежите казала да отидат на две по-малки височини, разположени една срещу друга, на равно разстояние от нея. Искала да види кой ще стигне по-бързо до нея и така да спечели правото да стане неин съпруг. Случило се така, че и двамата пристигнали едновременно. Дрехите им били изпокъсани от шубраците, целите били в рани. Тримата не знаели как да постъпят, нито как да поделят любовта си. Историята завършила трагично, а върховете и до днес носят имена, които напомнят за нея.

В българските традиционни песни „любовният триъгълник“ често е нарисуван и във весели краски. Независимо от тежките облози, с които девойките обикновено подлагат на изпитание своите избраници.