Кристиане Карам е джаз, поп и рок певица, свири на пиано и ударни инструменти. Кристиане е преподавател в Berklee College of Music, организатор на различни музикални събития. Тя е основател и на хор, в който пеят заедно американци, европейци, представители на Близкия Изток, на Балканите и какви ли не райони по света. Изучавала е индийска, африканска и други древни култури. Започва като класически пианист, после учи пеене. Автор е на вокални творби, класическа и филмова музика. Работила е с редица известни изпълнители. Особено цени работата си с Боби Макферин, от когото е научила много – за гласа, музиката, ритъма, за свободата на духа. Интересът към различните фолклорни традиции се появява по-късно, но я владее и досега. Казва, че това е своеобразно пътешествие към собствените й корени, които са разпръснати по света. Кристиане е родена в Бейрут, Ливан, откъдето е баща й. Майка й е арменка, потомка на бежанци. Мястото, което са напуснали нейните прародители, сега се намира в територията на Турция. За пръв път чува българска народна музика в детството си и по необясним начин се влюбва в нея. През последните години нейна учителка е Бинка Добрева от „Мистерията на българските гласове”. Известната тракийска певица е и кръстница на „Плетеница” – хора, който Кристиане ръководи.

„Представяйки музиката на отделните страни и региони, ние генерираме красива, омиротворяваща енергия. И слушатели, и участници винаги реагират изключително позитивно, затова казвам, че фестивалът е нещо много специално, много по-всеобхватно от обикновено музикално събитие. Разбира се, съществува професионалното любопитство. Но преобладаващо е емоционалното обвързване с тези култури.”

През годините в „Плетеница” е имало един-двама българи – студентите, които пристигат от страната ни, не са много. Кристиане се опитва да осигури стипендии по различни програми за нашите талантливи млади сънародници. Това беше и една от задачите при последното й посещение в България преди около месец – да намери възможности за обмен между учебните заведения в двете страни. У нас тя отново посети любимите си места.

Какъв би бил образът на нашата песен, ако трябва да го изобрази в картина?

„Виждам планините” – е нейният отговор. „Виждам лицето на много възрастна жена, може би от Родопите, може би от друг край на България, почерняло от слънцето. Виждам очите й, които разказват историята на живота й – извървяла е много трудни пътища. Тя пее и песента й помага да оцелее. Това е моето усещане. В България се чувствам като на своя земя, свързана съм с нея. Музиката и планините ми „говорят” много неща. Особено Родопите. Ходила съм из Рила и Пирин, обиколила съм цяла Южна България, но Родопите си остават моето място. Чувствам се щастлива тук, усещам голяма подкрепа. Българите често ми казват, че се гордеят с моята дейност отвъд океана. Ето защо за мен е важно да пренасям вашата култура по правилен начин, с всички детайли на произношението, вокалните тънкости, звукоизвличането. От една страна, за мен е привилегия възможността да изучавам и практикувам цялото това богатство от стилове. От друга страна, голяма е отговорността те да бъдат поднесени по възможно най-автентичния начин. Искам да продължавате да се гордеете с мен.”

Снимките са предоставени от Кристиане Карам.