Кристиане Карам е джаз, поп и рок певица, свири на пиано и ударни инструменти. Кристиане е преподавател в Berklee College of Music, организатор на различни музикални събития. Тя е основател и на хор, в който пеят заедно американци, европейци, представители на Близкия Изток, на Балканите и какви ли не райони по света. Изучавала е индийска, африканска и други древни култури. Започва като класически пианист, после учи пеене. Автор е на вокални творби, класическа и филмова музика. Работила е с редица известни изпълнители. Особено цени работата си с Боби Макферин, от когото е научила много – за гласа, музиката, ритъма, за свободата на духа. Интересът към различните фолклорни традиции се появява по-късно, но я владее и досега. Казва, че това е своеобразно пътешествие към собствените й корени, които са разпръснати по света. Кристиане е родена в Бейрут, Ливан, откъдето е баща й. Майка й е арменка, потомка на бежанци. Мястото, което са напуснали нейните прародители, сега се намира в територията на Турция. За пръв път чува българска народна музика в детството си и по необясним начин се влюбва в нея. През последните години нейна учителка е Бинка Добрева от „Мистерията на българските гласове”. Известната тракийска певица е и кръстница на „Плетеница” – хора, който Кристиане ръководи.
„Представяйки музиката на отделните страни и региони, ние генерираме красива, омиротворяваща енергия. И слушатели, и участници винаги реагират изключително позитивно, затова казвам, че фестивалът е нещо много специално, много по-всеобхватно от обикновено музикално събитие. Разбира се, съществува професионалното любопитство. Но преобладаващо е емоционалното обвързване с тези култури.”
През годините в „Плетеница” е имало един-двама българи – студентите, които пристигат от страната ни, не са много. Кристиане се опитва да осигури стипендии по различни програми за нашите талантливи млади сънародници. Това беше и една от задачите при последното й посещение в България преди около месец – да намери възможности за обмен между учебните заведения в двете страни. У нас тя отново посети любимите си места.
Какъв би бил образът на нашата песен, ако трябва да го изобрази в картина?
„Виждам планините” – е нейният отговор. „Виждам лицето на много възрастна жена, може би от Родопите, може би от друг край на България, почерняло от слънцето. Виждам очите й, които разказват историята на живота й – извървяла е много трудни пътища. Тя пее и песента й помага да оцелее. Това е моето усещане. В България се чувствам като на своя земя, свързана съм с нея. Музиката и планините ми „говорят” много неща. Особено Родопите. Ходила съм из Рила и Пирин, обиколила съм цяла Южна България, но Родопите си остават моето място. Чувствам се щастлива тук, усещам голяма подкрепа. Българите често ми казват, че се гордеят с моята дейност отвъд океана. Ето защо за мен е важно да пренасям вашата култура по правилен начин, с всички детайли на произношението, вокалните тънкости, звукоизвличането. От една страна, за мен е привилегия възможността да изучавам и практикувам цялото това богатство от стилове. От друга страна, голяма е отговорността те да бъдат поднесени по възможно най-автентичния начин. Искам да продължавате да се гордеете с мен.”
Снимките са предоставени от Кристиане Карам.
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...