Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Очи пълни, ръце празни”: представи и вярвания за окото в българския фолклор

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Като основен орган на зрението, окото логично се свързва с идеята за познание, наблюдателност и внимание. Фразата „Държа някого под око” означава, че следя внимателно неговите действия, а „Отваряй си очите на четири” е препоръка за повишено внимание и бдителност. „Той ми отвори очите” се казва с благодарност за човек, който ни е разкрил важни истини за живота. Поговорката „Пази, Боже, сляпо да прогледа” пък се използва за новоизпечен парвеню (големец), който бързо забравя скромния си произход и парадира с положението си. Именно такъв случай описва в едноименния си разказ и българският класик Алеко Константинов, като пояснява: „Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства….” Нахалството и липсата на задръжки пък се определят в народната реч като „дебелоочие” и дори „безочие”.

Окото и погледът се свързват също и с желанието, оттам и поговорката „Очи пълни, ръце празни”, както и фразата „Шарят му очите” – за човек, който проявява прекомерен интерес към противоположния пол. Намигането се смята за недвусмислен еротичен жест, но носи и риск от появата на определено очно заболяване – ечемик.

Очите са важен елемент от красивата външност, особено при жените. В традиционната култура на българите се отдава явно предпочитание на тъмните очи. Смята се, че „Синеоката мома струва петстотин, а чернооката хиляда”. Според едно предание за Чавдар войвода, софийският паша успял да го залови, като го подмамил с обещанието, че ще му дари всички чернооки невести и девойки в града. Безброй народни песни възпяват черните очи на любимата – говори се за „черни очи еленови, тънки клепки босилкови и вити вежди гайтанени”. Красивите женски очи се сравняват с „вишни череши”, „черни маслини” или „ясни звезди”. Момъкът копнее за черните очи на хубавицата, за бялото ѝ лице и за тънката ѝ снага и я моли да му ги подари, а тя се колебае: „Дъли да му дам? Че как да му дам като ма майка гльода оттам…”.

Прекалено големите очи обаче не са на почит. В една хумористична песен капризният любовник заявява: „Твойте църни очи, моме, големи кат плочи! Не ти ги искам моме, дръж си ги за тебе!”. Според традиционните вярвания необичайно големи и страшни очи имат демоните и змейовете, както и някои хора с демонични способности. Казва се също, че „На страха очите са големи” – уплашеният човек преувеличава опасностите, които го грозят.

Очите притежават и магически сили. Погледът на определени хора може да предизвиква специфични неразположения, наречени уроки, които се проявяват с треска, главоболие, отпадналост. Смята се, че сините и зелените очи имат по-голяма способност да урочасват. „Лоши очи” имат и „заповторените”, които като малки са отбити от майка си, а после закърмени отново, както и тези, които са мъртвородени, а после съживени от бабата акушерка. Освен да предизвиква уроки обаче, окото може и за предпазва от тях. Като амулет срещу лоши очи се носи синьо стъклено мънисто, понякога и с изображение на оченце.

Смята се, че очите са едно от най-ценните притежания на човека, оттам и поговорката: „Пази го като очите си!”. Незрящите хора, „слепците”, са смятани за маргинални фигури в своите общности. Те не могат да участват в обичайните ритуали на връстниците си и рядко сключват брак. За сметка на това се вярва, че на такива хора се отварят „духовните очи” и те придобиват способността да виждат в отвъдното. Пример за това са слепите ясновидци и пророци, като най-прочута в ново време е Вангелия Гущерова, известна като баба Ванга, Петричката врачка. Често са слепи и древните певци от типа на Омир, които изпълняват дългите до няколко хиляди стиха епически песни. У нас подобни фигури докъм началото на ХХ век са слепите просяци, които обикалят по села и градове и пеят традиционните юнашки песни.

Човешкото око е ненаситно”, казва народът и го потвърждава със следната приказка: веднъж един цар заръчал на рибар да хвърли мрежата си в морето за негов късмет. Обещал, че ще заплати в злато теглото на онова, което рибарят извади. За всеобщо разочарование в мрежата се хванала само малка костица. Сложили я на едното блюдо на везните, а царят поставил в другото жълтица, но блюдото с костицата се оказало по-тежко. Царят трупал все повече и повече злато, но блюдото било като омагьосано и не помръдвало. Объркан и смутен, той изпратил да повикат най-мъдрата старица в царството му, та да я пита що за чудо е това. Дошла бабичката, погледнала везните, а после се навела, взела от земята шепа пръст и я турила върху костицата. Тутакси блюдото олекнало и се вдигнало нагоре. На смаяния цар жената обяснила, че това е костица от човешко око: то винаги ламти за още имàне и само в пръстта се насища. Царят никога не забравил поуката от тази необикновена случка… Да не я забравяме и ние!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Снимка: Регионален етнографски музей - Пловдив

Регионалният етнографски музей в Пловдив помага за възраждането на древния занаят плъстене

Изделия, изработени от вълна, вдъхват усещането за вътрешен уют и топлина в посетителите на пловдивския Регионален етнографски музей, връщайки ги във времена, когато номадите прекосявали просторни територии със своите стада. И тъй като никъде не се..

публикувано на 13.07.24 в 10:25

Естер Вилемс – хореограф от Хага: Душата на българина е кодирана в танците

Хага, град в Южната част на Нидерландия, административен център и място, където живее и работи кралицата… Едва ли някой свързва този град с българския фолклор и традиции. Факт е обаче, че в Хага интересът към българските хора, ръченици и въобще..

публикувано на 04.07.24 в 13:55

И български ритми звучаха на детски фолклорен фестивал в Марибор

Детско-юношеският танцов ансамбъл "Средец" от София представи българския фолклор на 25-ия Международен детски фолклорен фестивал "ФолкАрт" в Марибор, съобщават от посолството ни в Словения. Детското събитие е част от 32-ото издание на Летния..

публикувано на 28.06.24 в 14:11