Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Очи пълни, ръце празни”: представи и вярвания за окото в българския фолклор

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

Като основен орган на зрението, окото логично се свързва с идеята за познание, наблюдателност и внимание. Фразата „Държа някого под око” означава, че следя внимателно неговите действия, а „Отваряй си очите на четири” е препоръка за повишено внимание и бдителност. „Той ми отвори очите” се казва с благодарност за човек, който ни е разкрил важни истини за живота. Поговорката „Пази, Боже, сляпо да прогледа” пък се използва за новоизпечен парвеню (големец), който бързо забравя скромния си произход и парадира с положението си. Именно такъв случай описва в едноименния си разказ и българският класик Алеко Константинов, като пояснява: „Не от прогледналия физически слепец се отвръща българинът, а от слепеца простак, издигнат от нищожество, от тинята, благодарение на случайни обстоятелства….” Нахалството и липсата на задръжки пък се определят в народната реч като „дебелоочие” и дори „безочие”.

Окото и погледът се свързват също и с желанието, оттам и поговорката „Очи пълни, ръце празни”, както и фразата „Шарят му очите” – за човек, който проявява прекомерен интерес към противоположния пол. Намигането се смята за недвусмислен еротичен жест, но носи и риск от появата на определено очно заболяване – ечемик.

Очите са важен елемент от красивата външност, особено при жените. В традиционната култура на българите се отдава явно предпочитание на тъмните очи. Смята се, че „Синеоката мома струва петстотин, а чернооката хиляда”. Според едно предание за Чавдар войвода, софийският паша успял да го залови, като го подмамил с обещанието, че ще му дари всички чернооки невести и девойки в града. Безброй народни песни възпяват черните очи на любимата – говори се за „черни очи еленови, тънки клепки босилкови и вити вежди гайтанени”. Красивите женски очи се сравняват с „вишни череши”, „черни маслини” или „ясни звезди”. Момъкът копнее за черните очи на хубавицата, за бялото ѝ лице и за тънката ѝ снага и я моли да му ги подари, а тя се колебае: „Дъли да му дам? Че как да му дам като ма майка гльода оттам…”.

Прекалено големите очи обаче не са на почит. В една хумористична песен капризният любовник заявява: „Твойте църни очи, моме, големи кат плочи! Не ти ги искам моме, дръж си ги за тебе!”. Според традиционните вярвания необичайно големи и страшни очи имат демоните и змейовете, както и някои хора с демонични способности. Казва се също, че „На страха очите са големи” – уплашеният човек преувеличава опасностите, които го грозят.

Очите притежават и магически сили. Погледът на определени хора може да предизвиква специфични неразположения, наречени уроки, които се проявяват с треска, главоболие, отпадналост. Смята се, че сините и зелените очи имат по-голяма способност да урочасват. „Лоши очи” имат и „заповторените”, които като малки са отбити от майка си, а после закърмени отново, както и тези, които са мъртвородени, а после съживени от бабата акушерка. Освен да предизвиква уроки обаче, окото може и за предпазва от тях. Като амулет срещу лоши очи се носи синьо стъклено мънисто, понякога и с изображение на оченце.

Смята се, че очите са едно от най-ценните притежания на човека, оттам и поговорката: „Пази го като очите си!”. Незрящите хора, „слепците”, са смятани за маргинални фигури в своите общности. Те не могат да участват в обичайните ритуали на връстниците си и рядко сключват брак. За сметка на това се вярва, че на такива хора се отварят „духовните очи” и те придобиват способността да виждат в отвъдното. Пример за това са слепите ясновидци и пророци, като най-прочута в ново време е Вангелия Гущерова, известна като баба Ванга, Петричката врачка. Често са слепи и древните певци от типа на Омир, които изпълняват дългите до няколко хиляди стиха епически песни. У нас подобни фигури докъм началото на ХХ век са слепите просяци, които обикалят по села и градове и пеят традиционните юнашки песни.

Човешкото око е ненаситно”, казва народът и го потвърждава със следната приказка: веднъж един цар заръчал на рибар да хвърли мрежата си в морето за негов късмет. Обещал, че ще заплати в злато теглото на онова, което рибарят извади. За всеобщо разочарование в мрежата се хванала само малка костица. Сложили я на едното блюдо на везните, а царят поставил в другото жълтица, но блюдото с костицата се оказало по-тежко. Царят трупал все повече и повече злато, но блюдото било като омагьосано и не помръдвало. Объркан и смутен, той изпратил да повикат най-мъдрата старица в царството му, та да я пита що за чудо е това. Дошла бабичката, погледнала везните, а после се навела, взела от земята шепа пръст и я турила върху костицата. Тутакси блюдото олекнало и се вдигнало нагоре. На смаяния цар жената обяснила, че това е костица от човешко око: то винаги ламти за още имàне и само в пръстта се насища. Царят никога не забравил поуката от тази необикновена случка… Да не я забравяме и ние!


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Елмалъ баба теке

Дервиши по нашите земи - легенди и мистерии витаят около текето на село Биволяне

Според османски документи  край днешното село Биволяне в община Момчилград са живели над 500 дервиши , които са се обучавали в Елмалъ баба теке. Някога религиозният център се славел кат о най-голямото средище на дервишите в тази част на..

публикувано на 26.06.24 в 09:15

На Еньовден билките и водата добиват магична сила

Рано сутрин момците и момите се събират на поляните, за да могат да играят със слънцето. "Смята се, че тогава слънцето играе, защото е най-дългото слънцестоене в годината" – това е най-важното, което трябва да знаем за Еньовден според осемгодишния..

публикувано на 24.06.24 в 04:30
Снимка: Регионален етнографски музей – Пловдив

Пловдив кани любителите на позабравени занаяти в Етнографския си музей

Регионален етнографски музей в Пловдив отваря врати за XVІ-то издание на Седмицата на традиционните занаяти, съобщават организаторите от музея. Откриването е на Еньовден (24 юни), почитан в народната ни традиция като ден на билките и лечението..

публикувано на 23.06.24 в 10:10