Преди 135 години, на трети април, Учредителното събрание в старопрестолния град Търново обявява София за столица на България. Това се случва година след освобождението на страната от петвековна османска власт. Защо точно София? Градът е наследник на Сердика – средище на обширна римска провинция. През вековете той е важен стратегически, търговски и културен център. За определянето му за столица важна роля изиграва известният историк, общественик и политик проф. Марин Дринов – тогава вицегубернатор на София. Как е изглеждала тя в навечерието на Освобождението? Ето какво разказва в интервю за Радио България Александър Мирков от Музея за история на София:

„Тя е била стар ориенталски град с тесни, криви и мръсни улици. Била е заобиколена с дълбок ров, прокопан през 1815 година. На практика градът по това време е обхващал територия от 2.8 квадратни километра. От тази площ едва 75 процента е била застроена, останалото са били бостани и ливади. В навечерието на Освобождението София се е развивала без никакъв устройствен план. Наброявала е около 11 700 жители.”

При преброяването на населението през 1880 г. в столицата вече живеят над 20 хиляди души. Дванадесет години по-късно тя е най-многолюдният град в страната. В началото на Втората световна война наброява около 400 хиляди души. „Ако се опитаме да обобщим тези данни за един период от 60 години, от 1880 до 1940 г., ще видим, че София нараства близо двадесет пъти. А населението на цялата страна – между два и половина-три пъти. Виждате как стремително се развива демографски София. Забелязва се и бързо териториално разширение на столицата” – отбелязва Александър Мирков.

След 1880 година се разработват и приемат първите градоустройствени планове, столицата е разделена на пет района, започват да се строят нови улици, установени са правилата за строеж на частни постройки и обществени сгради. По това време, особено в годините, когато кмет е известният политик Димитър Петков, са оформени много от днешните централни площади, булеварди и улици. Постепенно се развиват нови квартали, през 1895 година в рамките на града е включено и първото село – Подуене. В края на ХІХ век градската територия е вече 7.3 кв.км., а през 1938 година – 45 кв.км.

Кои са най-успешните периоди в развитието на столицата?

Според Александър Мирков те са три. Първият е от Освобождението до Балканските войни. Тогава в София пристигат над петдесет чужденци архитекти, техници, декоратори, повечето от които остават в България. От това време са останали впечатляващи обществени здания, например в стила на късния сецесион. В последните две десетилетия на ХІХ век столицата се сдобива със сградите на Народното събрание, Държавната печатница, Военното училище, Военния клуб, старата пощенска палата, старата ж.п.гара и т.н. И тъй като по това време България е монархия, за нуждите на владетеля бившият турски конак се преустройва в княжески дворец от арх. Румпелмайер. Първоначално е построена представителната част с приземен административен етаж, бални зали, сервизни помещения. По-късно, под ръководството на известния виенски архитект Грюнангер са изградени апартаменти за височайшето семейство, асансьор, учебни салони, трапезария, приемна и т.н.

През 1900 г. в София се пуска електрическото осветление, така тя е сред първите европейски столици с електрификация. Година по-късно тръгват и първите трамваи. Те са спирали по желание на пътниците, освен това е имало първа и втора класа. За първа билетите са били по петнадесет стотинки, за втора – по десет. Въпросното разделение обаче предизвиква възмущение и бойкот сред софиянци и скоро е премахнато. Най-използвана е била Княжевската трамвайна линия, която и днес обслужва ред квартали по своя маршрут.

Следващият плодотворен период в историята на София според Александър Мирков е от 1934 до1939 година – при управлението на кмета Иван Иванов. Тогава в София навлиза духът на модерното западно градоустройство, градът става все по-зелен и чист, към Столична голяма община се присъединяват околни села.

„Бих отделил един трети период, който условно започва от началото на 50-те години и продължава до края на 70-те” – отбелязва г-н Мирков. „В него най-голямо значение има кметуването на известния български политик и банкер Димитър Попов. Девет години той е кмет на София, след това е доста години финансов министър. През 1951 г. излиза постановление на Министерския съвет с кратки срокове за изграждане на градския център на София. Предвидени били и някои драстични мерки: например да се съборят царският дворец, църквата „Света Неделя” и т.н. За радост, това не се случва. И тези емблематични за столицата ни сгради и до ден днешен съществуват. Тогава се извършва цялостна реконструкция на центъра. За около пет-шест години са построени сградите на Президентството, на Министерския съвет и ЦУМ, на хотел „Балкан” (днес „Шератон”) и т.н. София придобива по-различен облик, макар че специално в това постановление се казва, че строителството трябва да бъде национално по съдържание и свързано със социалистическия реализъм. Но тези сгради съществуват и до ден днешен и в никакъв случай не бива да се отрича тяхното качество.”

Какво си заслужава да види в София един гост от провинцията или от чужбина?

„Бих му препоръчал следния маршрут” – посочва Александър Мирков. „Нека тръгне от сградата на Софийския университет, да премине покрай Народното събрание и паметника на Цар Освободител, след това да се отбие в храма „Александър Невски”. Да посети близката до него църква „Света София” – уникален храм, в чието подземие преди по-малко от година се откри невероятна изложба с петдесет гробници. После да се отбие в бившия царски дворец – сега там са Националната художествена галерия и Етнографският музей. Да отиде до ротондата „Свети Георги”, която е в двора на Президентството. Да влезе в Централната минерална баня, открита през 1913 година, и в която, за наша радост, се надяваме, че съвсем скоро ще бъде преместен със своята експозиция Музеят за история на София. Да посети Централните хали – сградата е интересна както отвън, така и вътре с атмосферата си. Оттам може да се отбие в катедралния храм „Света Неделя”, да види непременнно Народния театър „Иван Вазов” с Градската градина пред него. Ако има повече време, би могъл да отиде до някои исторически места, които са свързани със София, но са далече от центъра – като Боянската църква, Националния исторически музей и двореца „Врана”.