Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Играли са куклици…”

Лазарица и Цветница

БНР Новини
Лазарките посещават всички къщи на селището и наричат за здраве и плодородие. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.
Снимка: БТА



Макар и свързани с големи християнски празници, фолклорните Лазарица и Цветница имат свое неповторимо българско лице. Те са истинска възхвала на възраждащата се природа, на младостта и надеждата ново начало. Със същия оптимизъм се отбелязват и днес, макар и с доста съвременни елементи. Как се обличат лазарките, какво се слага на трапезата… Припомняме си всичко това и се стараем около нас да е зелено, пъстро и чисто – във всякакъв смисъл.

Лазаровден е преди Великден, в съботата, която православието свързва с едно от чудесата Христови – възкресението на Лазар. Съвсем различен е смисълът на народния обичай, независимо, че носи същото име. Според нашата митология, Лазар е „заповедник на горите и шумаците”. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. На този митичен добротворец, който олицетворява граничното между земния и отвъдния свят, са посветени обредните песни и танци на лазарките. Подобно на коледарите, те наричат за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Посещават всички къщи на селището, а домакините ги даряват с бели яйца и пари. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.

На другия ден – Цветница, се прави обичая кумичене. Младите момичета се събират край реката извън селото, там където водата тече спокойно. Носят „кукли” – продълговат обреден хляб. Малки парченца от него поставят на бухалка, пускат я в реката и гледат. Момата, чието късче хляб отиде по-напред, ще се омъжи първа. Според поверията, мома, която е била лазарка и се е кумичила, няма да бъде грабната от змей. В миналото било невъзможно момичетата да се задомят, ако не лазарували. Защото змеят може да ги грабне и като станат невести. Само след преминаването на своята инициация в обществото (каквито всъщност са обичаите Лазарица и кумичене), девойката имала право да носи китки и венец на главата, да се облича във везана риза, да носи „труфила” – гердан, обици, пръстени и гривни.

Снимка: БГНЕС

Връбница е другото име на народния празник Цветница. С върба християни и католици са заменили палмовите клони, с които в Йерусалим посрещнали Христос седмица преди да го разпънат на кръста. Дървото има двузначна символика в нашата традиция, но клонки от него, осветени в църквата на Цветница, носят здраве и защитават дома. И днес поставяме върбови венчета пред иконите, на вратите, а църквите са препълнени. Още сутринта към тях се отправят дори хора, които рядко стъпват там в делник. Свещениците обикновено приготвят стотици клонки, раздават ги заедно с благословията. Ако пък се разходите из България в съботния ден, все някъде ще срещнете лазарки. Облечени в пъстроцветни носии, момичетата обикалят по къщите. Е, някоя от тях може да е с маратонки под везаната риза, а носията й да е твърде голяма. Но всички с готовност пеят и танцуват, дори по улиците. Не пропускайте да ги дарите с нещо – носи здраве и късмет.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Игнажден – празник зареден с очакването на Младия Бог и прераждането на Слънцето

Игнажден е! На 20 декември почитаме паметта на св. Игнатий Богоносец. Според поверията от този ден започват родилните мъки на Божията майка и в народните песни се пее: "Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа". В календара на българите..

публикувано на 20.12.24 в 04:30
Снимка: Атанаска Иванова, читалище

От динен маджун до Дервишовден – кои са най-новите "Живи човешки съкровища" на България

Осем автентични български традиции и предавани през поколения умения от различни краища на страната бяха вписани в Националната представителна листа на нематериалното ни културно наследство и така станаха част от "Живите човешки съкровища" на..

публикувано на 11.12.24 в 06:15
Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30