Лазаровден е преди Великден, в съботата, която православието свързва с едно от чудесата Христови – възкресението на Лазар. Съвсем различен е смисълът на народния обичай, независимо, че носи същото име. Според нашата митология, Лазар е „заповедник на горите и шумаците”. Има в ръцете си брадва, сече дървесата и прави ниви за хората. На този митичен добротворец, който олицетворява граничното между земния и отвъдния свят, са посветени обредните песни и танци на лазарките. Подобно на коледарите, те наричат за здраве и плодородие. Има благословии за стопаните, за моми и ергени, за деца и невести… Посещават всички къщи на селището, а домакините ги даряват с бели яйца и пари. Описвайки символичен кръг, в края на обиколката те задължително се връщат там откъдето са тръгнали.

На другия ден – Цветница, се прави обичая кумичене. Младите момичета се събират край реката извън селото, там където водата тече спокойно. Носят „кукли” – продълговат обреден хляб. Малки парченца от него поставят на бухалка, пускат я в реката и гледат. Момата, чието късче хляб отиде по-напред, ще се омъжи първа. Според поверията, мома, която е била лазарка и се е кумичила, няма да бъде грабната от змей. В миналото било невъзможно момичетата да се задомят, ако не лазарували. Защото змеят може да ги грабне и като станат невести. Само след преминаването на своята инициация в обществото (каквито всъщност са обичаите Лазарица и кумичене), девойката имала право да носи китки и венец на главата, да се облича във везана риза, да носи „труфила” – гердан, обици, пръстени и гривни.