Съвременна интерпретация на мита за легендария Орфей, история на класическата китара, приказна притча за отмъщението и прошката – това са основните сюжетни линии в романа „Произходът на лирата”, чието основно действие се развива в България в началото на XIX век. Две години след излизането си на книжния пазар във Великобритания и САЩ, книгата е вече „у дома си”, в ръцете на българските читатели, благодарение на издателство „Ентусиаст” и Лекти център (Варна).
Когато преди почти десет години за пръв път пътува в България, британският писател Уил Бъкингам не подозира какво въздействие ще окаже върху него т.нар. Магическа планина. Село Гела, Широка лъка, Триградското ждрело и пещерата Дяволското гърло, Бачковският манастир – там, сред планинските пътеки броди авторът, както и главният герой в романа Иван Гелски. Защо България и защо Родопите – отговорите от автора Уил Бъкингам, който пристигна в София за официалното представяне на романа си на 9 април.
Причината да реша да разположа действието на романа си в България се дължи първоначално на интереса ми към мита за Орфей – разказва той. – Когато за пръв път дойдох в България през 2005 г., посетих някои от местата, свързани с легендата за Орфей, и тъй като аз самият съм музикант, за мен те представляваха голям интерес. Също така от дълго време бях запленен от българската народна музика, с нейните като че ли неземни мелодии и неравноделни ритми. Върнах се пак през следващата година и се почувствах все по-заинтригуван от местата и хората. Ето защо през 2007 г. отново дойдох, но вече за да се заема с истинско проучване. Прекарах два месеца в Родопите, където се потопих в атмосферата, природата и музиката на планината. Мисля, че Родопите са място, в което както и много български писатели като Николай Хайтов, много ясно пресъздават в творбите си природата, легендите и музиката. Те са неразривно свързани по множество начини, и именно тази дълбока връзка между тях провокира любопитството ми.
Освен личните си впечатления от разговорите с местните жители, за опознаването на българската история, фолклор и традиции Уил използва множество източници на английски като „Български народни обичаи” на Мерсия Макдермот и „Монумента Булгарика” на Томас Бътлър.Но за изненада на българския читател в романа чуваме струните не на арфа, гъдулка или тамбура, а на класическа китара. Как се озовава тя в ръцете на български хайдутин от началото на XIX век, а в края на романа и в ръцете на непознат никому светец?
Наистина това е доста необичайно и в началото моите приятели в България реагираха доста скептично на тази идея – казва авторът. – Но трябваше да избера китарата, тъй като това е моят любим инструмент. Открих редица достоверни исторически доводи, които да оправдаят появата на пътуващ музикант по българските земи в този исторически момент и да мотивират решението на главния герой Иван да засвири на китара. От друга страна, за мен романът не е толкова пресъздаване на легендата за Орфей, а по-скоро набор от вариации по темата, подобно на музикална импровизация. Самата история е много проста – главният герой е млад момък, чиято любима бива отвлечена вечерта преди венчавката. Той поема по пътя на отмъщението, присъединява се към група хайдути, става непримирим и жесток и именно тук се появява музиката, която го преобразява, разказва авторът.
Седем години след последното си посещение в България Уил Бъкингам е щастлив да види осъществено своето съкровено желание – романът да се срещне с българската си аудитория: За мен е удоволствие да съм тук, да се видя със старите си приятели, да създам нови. Възнамерявам със сигурност да дойда отново, а защо не и във връзка с ново литературно начинание, загатна той.
Посещението на Уил Бъкингам в България в момента продължава с гостуване във Варна, където той ще води уъркшоп по творческо писане и ще се срещне с още свои читатели тази събота (12 април).
Уил Бъкингам е британски писател и преподавател по творческо писане в университета Де Монфорт в град Лестър, Великобритания. Автор е на няколко книги за деца и философска литература. Романът „Произходът на лирата” е сред селектираните заглавия от британското списание „Букселър” за най-добър роман на 2012 г. и е номиниран за годишната литературна награда East Midlands Book Award през 2013 г.
Изложба с рисунки от осмото издание на Международния конкурс "Моята българска бродирана риза 2024" може да се види в Българския културно-информационен център в Скопие. Експозицията запознава публиката с творби на младите таланти – ученици от..
В българското средно училище „Христо Ботев“ в словашката столица Братислава днес ще бъде представена адаптирана версия на романа „Под игото“ на патриарха на българската литература Иван Вазов. В представянето ще участват актьорът от Народния театър „Иван..
На специална церемония днес на виртуозните ни цигулари Светлин Русев и Лия Петрова ще бъдат връчени цигулките „Страдивариус“ - 1716 и „Гуарнери дел Джезу” - 1733 г., собственост на българската държава. Именитите ни цигулари ще имат възможността да радват..
Македонските песни, градежите на църкви и манастири, даряването на камбани, изиграването на най-дългото хоро, помощите за деца сираци, срещите с българи..
Днес, в рамките на 44-тия фестивал за спортни филми "Златен Паладин" в Палермо (Италия) ще бъде показан филмът на режисьора Николай Илиев "Без..
Българският филм "Стадото", режисиран от Милко Лазаров, е обявен за най-добър филм в международната конкурсна секция на 30-ия Международен филмов фестивал в..