„Тръгнал ми е цветен Георги, да обходи ниви и гори зелени…” – подобни мотиви ще срещнем в много традиционни песни, изпълнявани и до днес на Гергьовден. Един от най-обичаните фолклорни празници е съпроводен от пъстра и изключително богата обредност, посветена на митичния „хубав, цветен, милен Георги”. Макар и да е на 6 май – деня на дълбоко почитания християнски светец Свети Георги Победоносец, народният обичай недвусмислено почита езически персонаж, надарен с чудотворни сили.

Друг важен обичай е замесването на гергьовските хлябове. По правило това е задължение на свекървата или най-възрастната жена в къщата. Известният български етнограф Димитър Маринов е описал десетки видове гергьовски краваи. Тяхната форма и украса е свързана с различни моменти от празника. Някои от хлябовете се прикадяват заедно с печеното агне – като част от жертвената трапеза, посветена на Свети Георги. Други биват отнасяни до кошарите. Ако те са извън селото, хлябът се дава на  овчаря. Преди да откъсне парченца от него и да ги сложи в храната на животните, той търкулва питата през стадото.

Венецът, който ще бъде поставен около врата на жертвеното агне, се увива от живи цветя и билки. Обикновено за основа служи пръчка от черница или друго плодно дърво, но непременно отсечена същия ден. Цветята се прикрепят с червен конец. Отново според Димитър Маринов, до началото на ХIХ век изработването на тези венци било съпровождано от ритуални песни. Много от тях бяха „възкресени” в по-ново време. Обикновено те разказват за подвизите на „милен Георги”, който пробол змея, освободил невинна девойка или „три синджира роби” и т.н.  След като венецът е готов, отнасяли го пред домашната икона. Там, пред погледа на светците, той „дочаквал” подготовката на жертвеното животно.

В много села и до днес освещават агнето на Гергьовден със старинни обредни песни – спомен от далечното минало, когато тези действия извършвал старейшината в задругата, заменен по-късно от християнския свещеник.  Вълната на жертвеното агне трябва да е добре почистена. Това правят младите момичета.  След това слагат около врата му венеца, а в рогата преплитат свещ. Някога, преди да започне ритуала, старейшината свалял калпака си, прекръствал се на изток и прекадявал агнето с тамян, сложен върху ръжен или палешник. Счита се, че след това агнето може да бъде принесено в жертва.

На Гергьовден общата трапеза била задължителна за всички райони на страната ни. В много села и градове и до днес е така, да не говорим, че почти във всеки дом има именник – Георги, Гергана, Генчо и  т.н.  Всеки носи от обредните храни, вино… Извън селото, обикновено около старинни светилища, се връзват люлки, също обкичени със зеленина. В песните те непременно са „златни люлки, гергьовски”. На тях младите се люлеят за здраве и предпазване от премеждия, както и от самодиви, змейове и други злосторни създания. При люлеенето се извършва и напяване на пръстени, сложени още предния ден в съд с вода, в която са потопени цветя и билки. Така гадаели кой и за кого ще се ожени през годината. Има още много обичаи, извършвани в дома, на полето или в кошарите с животни. Всички те са свързани с вярата, че Свети Георги ще пази хора и стока, ще надари добрите стопани с добра реколта и пълна къща с деца. Според поверието, всяка капка дъжд на този ден е чисто злато.