От 1 до 11 юни във Варна за двадесет и втори път ще се проведе най-големият у нас театрален фестивал. Тази година жителите и гостите на черноморския град ще имат възможност да видят селекция на най-добрите спектакли от сезона за страната, както и силно чуждестранно участие.
„Вече няколко години, работейки с фестивала „Варненско лято”, виждам усилията, с които се пише театралната и фестивална история на България чрез този изключителен форум” – казва Ириней Константинов, председател на Българската асоциация за театър и директор на театър „София”. „През всякакви трудности се преминава през годината, всякакви рубикони се преодоляват и, въпреки това, на 1 юни се събираме във Варна и фестивалът е открит – празник за театъра, за града и всички театрали, които отиваме там. Задължение на асоциацията е да посочи селекционер за българската фестивална програма. Миналата година единодушно бе избрана театроведът проф. Камелия Николова. Подобно на пътешественик, тя обиколи България, гледа над сто спектакъла и успя да направи много балансирана и елегантна програма.”
Според Ириней Константинов българската селекция включва силни в професионално отношение представления, освен това, в нея е дадена възможност за по-широка изява на извънстоличните театри. Публиката на фестивала ще се наслади на спектакли и творци с награди и номинации за театралните отличия „Икар” и „Аскеер”, но и на други интересни представления.
Както посочват организаторите, зрителите ще имат възможност да избират между класически и съвременни заглавия, между драматичен и куклен театър за възрастни, между съвременен танц и мултимедиен пърформанс. Ще има дори уличен Парад на перкусиите, предложен от италианската група „ДаДаДанг”. В кукления жанр пък е друг италиански спектакъл – „Метаморфозата”, вдъхновен от едноименната новела на Кафка. Той, заедно с още три представления: „12 разгневени мъже”, идващо от Полша, „Бесният локомотив” – от Словения, и „Кадиш” – от САЩ, са от програмата „Световен театър в София”. Логично е тези ярки спектакли да бъдат гледани и в крайморската ни столица. Аудиовизуална разходка под заглавие „Миграцията на птиците” пък предлага Елизабет Дън от Австралия. Проектът е адаптиран специално за Варна и приканва зрителите, снабдени със слушалки и специални бинокли, да тръгнат на необичаен тур из града, следващ част от маршрута на прелетните птици. По пътя им ще има екрани, от които те ще се запознаят с живота на пернатите в градовете.
Безспорен акцент на фестивала е гостуването на лондонския Шекспиров театър „Глобус”. 450-годишнината от рождението на гениалния драматург е повод театърът да предприеме безпрецедентно в историята на Мелпомена двегодишно световно турне, в което ще играе във всяка страна от земния глобус, но само в един град. Коя е творбата? „Хамлет”, разбира се! Приключението ще завърши през 2016-а, когато светът ще отбележи 400 години от смъртта на Шекспир. Със съдействието на Британски съвет в България публиката във Варна ще гледа представлението на трети юни. И още нещо: ден преди това тя ще може да види на киноекран във Фестивалния и конгресен център постановката на Националния театър в Лондон „Крал Лир” с режисьор Сам Мендес.
Покана за изложба на открито "Будителките – жените, които променят историята" отправи във Фейсбук страницата си Българският културен институт във Варшава. Експозицията ще изложена на пана на оградата пред българското посолство в полската столица...
Изложба с рисунки от осмото издание на Международния конкурс "Моята българска бродирана риза 2024" може да се види в Българския културно-информационен център в Скопие. Експозицията запознава публиката с творби на младите таланти – ученици от..
В българското средно училище „Христо Ботев“ в словашката столица Братислава днес ще бъде представена адаптирана версия на романа „Под игото“ на патриарха на българската литература Иван Вазов. В представянето ще участват актьорът от Народния театър „Иван..
Художест вена галерия насред гората – на това оприличават очевидци крайпътната чешма с беседка край момчилградското село Конче в Родопите. Началото на..
"Вечният годеник" е първият публикуван на български роман на известната френска писателка Аниес Десарт. Преводът е на Силвия Колева. Историята се..