На своя ден свети Спас отключва небето и земята, прави така, че да зароси ситен дъждец, за да има хляб през годината. Митичният герой е почти близнак на свети Георги. Точно като него той подковава коня си рано сутринта, за да обходи „зелен синор“ и да види „есенници изкласили, пролетници врeтенили, а лозята изресили“. Всяка капка дъжд, която падне на Спасовден, е жълтица – същото казва народът ни и за дъжда на Гергьовден. В нощта срещу празника невъзможните желания се сбъдват. Това е един от най-благоприятните моменти да се отправят молитви за рожба, за женитба, за здраве… Да се извършват ритуали за дъжд, плодородие и избавление от нелечими болести.

Спасовден, или Възнесение Господне, е подвижен празник. Винаги е на седмия четвъртък след Великден. Във фолклорната традиция съществува забрана да се работи на всички четвъртъци от Великден до Спасовден. На самия ден стопанките не бива да се докосват до зелено, защото през лятото ще бие градушка. Не се перат и простират дрехи – да не настъпи суша.

Росен, роксосан, селим – това са народни наименования на многогодишното цъфтящо тревисто растение Dictamnus Albus. Росенът вирее почти на цялата територия на страната ни. Обича сухи, каменисти места до 1200 метра надморска височина. Най-често се среща там, където почвата е богата на варовик. Високо е около метър. Цъфти през юни с бели, розови или червени цветове, които отделят голямо количество етерично масло. Казват, че ако при горещо и слънчево време се поднесе запалена клечка кибрит към цветовете, във въздуха може да избухне пламък. Отделя се черен дим, но растението остава незасегнато от огъня. Росенът е отровно и едновременно лечебно растение – също като двойнствената природа на русалките, които могат да разболеят, но и да излекуват човека. Счита се, че росенът е любимото цвете на фееричните създания. С него те вият венци и украсяват косите си. Ароматът му ги опиянява, а когато са щастливи, стават милостиви към хората. През цялата година приказните красавици живеят накрай свят. При хората идват само веднъж годишно – през пролетта, когато трябва да наросят цъфналите ниви, за да има хляб. Пристигат в сряда и започват да вият китки от росен и пелин. А в неделя ръсят с тях нивите. Оттук идва и наименованието на периода – Русалска неделя или Русаля.

Цялата седмица около Спасовден е празнична, посветена е на хляба и хлебородието. Задължително се приготвят шарени пити – т.е. покрити с различни орнаменти. Една от особеностите на спасовденския хляб е, че шарките не са определени, както при редица други ритуали. Те зависят от умението на домакинята. Приличат повече на украсата върху богородичните пити при кръщене, раждане и пр. Правят се с цев, лъжица, вретено и други предмети от бита. И това е другата особеност – не се използват „пръчките“ от тесто, характерни за празничните погачи, приготвяни по други поводи. Спасовден се отбелязва и като професионален празник на хлебaрите и сладкарите.