Достолепни колони, изкусно изваяни капители и фризове, патинирани от времето декоративни изображения и надписи, съхранили се от античността до нас… Това са само част от приложенията на камъка, събрани в изложбата на открито пред Националния археологически институт с музей при БАН . Експонатите са реставрирани с финансовата подкрепа на Американския научен център в София и на фондация „Америка за България”.
Паметниците, изложени навън, са от римската епоха. Те са украсявяли три антични града. Единият – Улпия Ескус, е единствената колония в провинция Долна Мизия (днес при Гиген, Плевенско). Вторият – Никополис ад Иструм – е основан от император Траян (намира се на 18 км от Велико Търново). А третият, за който Константин Велики обичал да казва „Сердика е моят Рим”, е предшественик на днешна София. Изборът на тези градове не е случаен – той е дал възможност за излагането на различни типове паметници.
Ето какво разказва за Радио България Красимира Карадимитрова, завеждаща фонда с каменни артефакти в музея:
„Първите, разбира се, са архитектурните елементи – тези, които са били част от градския форум, който е основното социално място в един античен град, подобно и на съвременния. Важно е да споменем един надпис, който е от Никополис ад Иструм. В него се съдържа думата „термоперипатос” – това означава сграда с отопление, а тази дума се среща само в този надпис и е част от съкровищницата на старогръцкия език.”
Въпросният надпис е бил върху здание малко встрани от форума на Никополис ад Иструм. Там е имало над 20 магазина. В античния търговски център е имало и място за социално общуване, за което свидетелства врязаната в камъка дума. Уникални каменни артефакти предлага и Улпия Ескус.
„Тя има най-големия форум, откриван досега в България” – посочва Красимира Карадимитрова. „На него са се намирали три храма: на Юпитер, Минерва и Юнона, които са т. нар. капитолийската триада, върховните божества в Пантеона. Такива храмове няма построени в нито един друг град. Разбира се, освен архитектурните елементи, ние сме изложили надгробна пластика. Представили сме различни типове паметници като пирамиди, надгробни плочи… И те ни разкриват спецификата на ателиетата в отделните градове, защото тогава, както и сега, е имало мода в тези неща. Това, впрочем, ни помага да датираме експонатите. Изложили сме също два саркофага от некропола около базиликата „Света София”, както и пътни колони, които са с почетни надписи на императорите в Римската империя. Тези колони обаче са показвали определено отстояние от главния град и са били много важни за комуникациите в онова време.”
В експозицията на открито има и архитектурни паметници, които са били част от комплекса на форума в Сердика. Произведенията на античното каменоделско изкуство датират от I до VI в. сл. Хр. Обикновено смятаме, че камъкът е вечен. Но и той си има неуморими врагове.
„Естествените врагове на камъка са в околната среда” – отбелязва г-жа Карадимитрова. „Всеки дъжд и всяка промяна в температурата предизвикват свиване и разтягане на камъка, което може да доведе до напукване и повреди. Именно затова предприехме тази консервация и реставрация сега, за да могат тези паметници да се запазят още много дълго време.”
Снимки: Венета Павлова
На празника Въведение Богородично на 21 ноември по григорианския календар и Архангеловден по юлианския иконописецът Екатерина Титова представи новите си творби в експозицията "Чрез силата Христова". На самото ѝ откриване в Руския..
Въведение Богородично е един от най-древните и почитани празници в Православния свят, въведен в Константинопол около VIII век, по времето на патриарх Тарасий. Едва шест века по-късно, празникът започва да се отбелязва и в Западна Европа при папа..
"Десет велики българолюбци" е оазис и място за вдъхновение. С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова описа новата книга на журналиста Милена Димитрова, чиято премиера събра във вторник вечер в Национа лната библиотека "Св. св. Кирил и Методий"..