Достолепни колони, изкусно изваяни капители и фризове, патинирани от времето декоративни изображения и надписи, съхранили се от античността до нас… Това са само част от приложенията на камъка, събрани в изложбата на открито пред Националния археологически институт с музей при БАН . Експонатите са реставрирани с финансовата подкрепа на Американския научен център в София и на фондация „Америка за България”.
Паметниците, изложени навън, са от римската епоха. Те са украсявяли три антични града. Единият – Улпия Ескус, е единствената колония в провинция Долна Мизия (днес при Гиген, Плевенско). Вторият – Никополис ад Иструм – е основан от император Траян (намира се на 18 км от Велико Търново). А третият, за който Константин Велики обичал да казва „Сердика е моят Рим”, е предшественик на днешна София. Изборът на тези градове не е случаен – той е дал възможност за излагането на различни типове паметници.
Ето какво разказва за Радио България Красимира Карадимитрова, завеждаща фонда с каменни артефакти в музея:
„Първите, разбира се, са архитектурните елементи – тези, които са били част от градския форум, който е основното социално място в един античен град, подобно и на съвременния. Важно е да споменем един надпис, който е от Никополис ад Иструм. В него се съдържа думата „термоперипатос” – това означава сграда с отопление, а тази дума се среща само в този надпис и е част от съкровищницата на старогръцкия език.”
Въпросният надпис е бил върху здание малко встрани от форума на Никополис ад Иструм. Там е имало над 20 магазина. В античния търговски център е имало и място за социално общуване, за което свидетелства врязаната в камъка дума. Уникални каменни артефакти предлага и Улпия Ескус.
„Тя има най-големия форум, откриван досега в България” – посочва Красимира Карадимитрова. „На него са се намирали три храма: на Юпитер, Минерва и Юнона, които са т. нар. капитолийската триада, върховните божества в Пантеона. Такива храмове няма построени в нито един друг град. Разбира се, освен архитектурните елементи, ние сме изложили надгробна пластика. Представили сме различни типове паметници като пирамиди, надгробни плочи… И те ни разкриват спецификата на ателиетата в отделните градове, защото тогава, както и сега, е имало мода в тези неща. Това, впрочем, ни помага да датираме експонатите. Изложили сме също два саркофага от некропола около базиликата „Света София”, както и пътни колони, които са с почетни надписи на императорите в Римската империя. Тези колони обаче са показвали определено отстояние от главния град и са били много важни за комуникациите в онова време.”
В експозицията на открито има и архитектурни паметници, които са били част от комплекса на форума в Сердика. Произведенията на античното каменоделско изкуство датират от I до VI в. сл. Хр. Обикновено смятаме, че камъкът е вечен. Но и той си има неуморими врагове.
„Естествените врагове на камъка са в околната среда” – отбелязва г-жа Карадимитрова. „Всеки дъжд и всяка промяна в температурата предизвикват свиване и разтягане на камъка, което може да доведе до напукване и повреди. Именно затова предприехме тази консервация и реставрация сега, за да могат тези паметници да се запазят още много дълго време.”
Снимки: Венета Павлова
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..